Часът нула

— Какво искаш? — попита го тя, отвратена от мисълта, че се налага да преговаря с това чудовище.

— Само след няколко минути ще съм напуснал тази сграда. Ще взема Джаред с мен.

— Какво означава това? — Беше изморена, дори костите я боляха, и не искаше да повярва на ушите си. Едва сега можа да види лицето на Джаред. Очите му бяха широко отворени от уплаха и той стоеше, без да помръдва, сякаш замръзнал.

— Само за първата част от моето пътуване. Колкото да си гарантирам безпрепятствено изтегляне. Пътническа застраховка, така да се каже. Обещавам ти, че на Джаред няма да се случи нищо, стига да ми сътрудничиш.

— Обещаваш ли?

— Просто няма причина да наранявам сина ти. Всъщност аз доста го обичам.

Постепенно в нея бе настъпила някаква промяна, някаква студенина, странна сплав от омраза, решимост и горещо желание да опази сина си и това я накара да забрави за страха.

— Защо не вземеш мен вместо него? — предложи тя и направи още една крачка напред.

— Моля те, Сара — спря я Бауман. — Заради Джаред остани там, където си. И ме изслушай внимателно. Не бих желал ти или някой от хората ти да допуснете грешка. Първо, трябва да направя телефонно обаждане. — Бауман извади от джоба си клетъчен телефон, разгъна го и набра номер. Вслуша се за няколко секунди в слушалката, после донабра още няколко цифри. — Такаа… — каза той. — Благодаря ти за телефона, Джаред. Сега бомбата е задействана. — Той прибра клетъчния телефон и вдигна пред погледа на Сара малък предмет, който й беше трудно да различи. — Това е едно много интересно устройство, наричано „ключ на смъртта“. Сигурен съм, че знаеш как работи. Бутонът е свързан с малък радиопредавател и сигнал-генератор, който излъчва непрекъсната честота. Прави го дори в този момент. Предавателят е маломощен, излъчва някакъв си един миливат. Става за използване само в обсега на пряката видимост. Докато държа бутона натиснат, сигналът се излъчва. Пусна ли си пръста, предавателят престава да излъчва.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя, макар да се досещаше. Гласът й издайнически трепереше.

— В кутията за обяд на Джаред има малко експлозивно устройство — половин блокче С-4, свързано към капсул-детонатор, който от своя страна е свързан последователно с модифициран пейджър. Току-що позвъних на пейджъра и с това отворих едно реле. Сега има едно-единствено нещо, което пречи на бомбата да избухне — сигналът, който моят предавател излъчва. Нормално затвореното реле е свързано към миниатюрен радиоприемник, програмиран да приема само една честота. Докато приемникът „чува“ сигнала — подчертавам, непрекъснато излъчвания сигнал — ключът стои отворен, така че всичко е наред. Но ако сигналът спре или бъде макар и за малко прекъснат, релето се затваря и осъществява верига между батерията и капсул-детонатора, взривявайки блокчето С-4. И Джаред… изчезва. Половин фунт С-4, не повече, но напълно достатъчно, за да го превърне в мъгла.