Мадам дьо Помпадур [bg]

– Няма да се забавя много – отговори му добре познат женски глас.

Маркизата! Тази жена се превръщаше в кошмар.

Жан влезе в кабинета с високо вдигната глава и папка под мишница. Следваше я графиня Д'Естрад, вечната ѝ сянка. В първия момент Морпа не повярва на очите си.

Жан улови слисания поглед на министъра и се усмихна доволно. Спря пред масата, около която седяха Морпа и Д'Аржансон, кимна учтиво на графа и се обърна към домакина:

– Мосю Дьо Морпа, не искам да говорят зад гърба ми, че викам министрите на краля в покоите си, затова идвам при вас. Според мен е справедливо и вие да получите доклада, който днес ще бъде връчен на краля.

Морпа явно не разбра за какво става дума. Жан му връчи папката и той я отвори.

– Доклад за състоянието на флота?

Жан забеляза несигурните светлинки в очите му. Морпа прелисти набързо страниците, прочете по нещо тук-там, после с презрителен жест тръсна папката на масата.

– Смешно! Знаете ли защо строежът на нови кораби бе занемарен? Защото парите за корабостроене отидоха в други ръце, мадам.

– Навярно е по-точно да се каже, че са потекли по други канали. – Жан изобщо не се стараеше да скрие сарказма в гласа си.

– Точно така, мадам – потвърди графът, ставайки все по-дързък. – Например във вашия театър. Цял Париж говори как вие пилеете парите на краля.

– Което дължа главно на авторите на онези подли памфлети – Жан опря ръце на кръста си и го погледна предизвикателно. – Впрочем, мосю Морпа, открихте ли най-сетне кои са те?

Той ѝ хвърли надменен поглед.

– Щом узная, ще съобщя на краля, мадам. А сега ви моля да ни извините.

"Явно е овладял тревогата си", прецени Жан. Погледът ѝ остана все така студен.

– Вие не изпитвате никакво уважение към метресите на краля, графе.

Морпа, който отново се бе навел над документите, вдигна глава.

– Напротив, мадам... – гласът му преливаше от презрение – Винаги съм се отнасял към тях, както заслужават, все едно към кое съсловие принадлежат.

Графиня Д'Естрад шумно пое въздух, граф Д'Аржансон погледна министъра с неподправен ужас.

Жан беше готова да го зашлеви. Най-сетне Морпа показваше истинското си лице. Всичко, което бе изстрадала заради този човек през последните месеци, избликна на повърхността – обидите, страхът, безсилният гняв, болката от загубата на детето. Тя извади от джоба си желязното острие и го тикна пред лицето му.

– А вие винаги сте подценявали кралските метреси, мосю – и продължавате да го правите!

Морпа потрепери.

Жан прибра острието, завъртя се рязко и излезе от салона като генерал след обявяване на война. Носилката я чакаше в коридора.