Птиците свиват гнезда
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Величка Павлова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Птиците свиват гнезда». Краткое содержание книги:
Откакто Адолариъс беше умрял, Александра си пишеше често с брат му, сър Джефри, държавен служител в колониалната канцелария. Писмото му отразяваше засилващия се личен и приятелски тон на тяхната кореспонденция. Имаше и новини за текущи събития в Лондон, както и коментари за семейството му. Той беше очарован от идеята й за албум със скиците на брат му и я молеше да му изпрати сто екземпляра от него, независимо от цената, така че той да може да ги подари на свои приятели.
Когато разопакова офорта от печатаря в Сидней и го сравни с оригинала, остана много доволна. Тя се бе страхувала да не се изгубят безценните произведения, ако трябваше да изпраща скиците до Лондон, за да бъдат направени офортите там. Но отпечатъкът беше съвършен, изпълнен майсторски и повтаряше вярно скицата.
Александра продължи да преглежда пощата, свързана с фермата, след това прочете отново бележката от Джонатън. След като размисли, тя остана доволна, че се е влюбил и оженил, тъй като единствено му желаеше щастие. Освен това, искаше да има внуци около себе си, пък и новото поколение щеше да е добре дошло, за да поеме стопанисването на Тибубура. Тя сложи бележката настрана, като неясното чувство, че фамилното име на жената й е познато, продължаваше да я тормози.
Същата вечер, докато лежеше в леглото и мислите й постепенно ставаха неясни с идването на съня, нещо за името Бакстър изскочи от глъбините на съзнанието й. Щом се събуди, то отново й се изплъзна, оставяйки само неясното усещане за нещо неприятно. Като реши, че си търси проблеми, Александра твърдо го отхвърли от съзнанието си и заспа.
В деня, в който Дейвид се върна, заваля и първият сериозен дъжд за сезона. Той се носеше върху коня си към Александра, когато тя излезе от склада с провизии, където беше проверявала дали покривът не тече. Из кошарите бе достигнала вестта за сватбата на Джонатън и той бе радостен от това.
— Доколкото разбрах, Джонатън и жена му ще бъдат скоро тук — каза той щастливо.
— Да, сигурно — отговори Александра. — Според това, което каза Руъл, трябва да пристигнат съвсем скоро. Нейното фамилно име е Бакстър и ми се струва познато. Спомняш ли си нещо за някакви Бакстър?
Дейвид се замисли за миг, като дъждът се стичаше от шапката и мушамата му, сетне поклати отрицателно с глава.
— Не, със сигурност не си спомням нищо, Александра, но името е доста разпространено. Познавах няколко Бакстър в Англия, а навярно и ти самата си срещала някого с това име в даден момент. Покривът добре ли е?
— Да, няма му нищо, същото е положението и с този на къщата. В сградите за семейните овцевъди тече на няколко места, но Кунманара ще се погрижи за тях. След няколко минути ще се видим там.
Той се усмихна и кимна, като се отправи към оборите, а тя се заизкачва по хълма. В къщата тя закачи мушамата и шапката си, след това оправи кичурите си и зачака Дейвид. Той пристигна няколко минути по-късно. На 50 години той продължаваше да бъде силния и активен мъж, за когото тя се бе омъжила. Бракът им бе минал през годините сякаш отлежало отбрано вино, като зрялото удоволствие от сърдечната семейна любов беше белязано от привкуса на страстта, когато двамата се прегръщаха и целуваха.
Щом той започна да чете пощата, тя наля портвайн за него и шери за себе си. Както бе предположила, той забеляза онзи момент в писмото на Диердри, в който се подразбираше, че тя познава Клара Тейвиш. Също така, както бе предугадила, той остана не само раздразнен от това, но и вбесен от факта, че Мортън си има любовница. Двамата с Александра се съгласиха, че ситуацията е напълно неудовлетворителна както от морална, така и от практическа гледна точка, но бяха безсилни да сторят каквото и да било.
Дъждът продължи и през следващите няколко дни. Това създаваше у Александра познатото й чувство на напрежение и тя спеше леко. В случай че пристигнеше съобщение от кошарата Глиган и от останалите райони на север, че наводнението е в критичната си точка, тя беше готова всеки миг да изпрати конници от южните кошари, които се намираха на голяма височина да помагат. Междувременно тя следеше нивото на потока долу под хълма, готова да премести семействата и аборигените в къщата.
Заплахата мина, когато няколко дни по-късно дъждът спря. На следващия ден небето беше ясно и мекото есенно слънце огряваше с лъчите си през надигналата се омара новата сочна растителност, сменила изгорялата от слънцето земя на простиращите се върху огромни мили вълнообразни хълмове.
Два дни по-късно Дейвид се върна, целият окалян и уморен, но доволен, тъй като нито една овца не се бе удавила по време на наводненията.