Кодекс 632 [bg]

Граф Виларигеш скръсти ръце на гърдите си с осанка на господар и повдигна едната си вежда.

— Драги ми господине — възкликна със снизходителен тон, — заели сте се с изследване, свързано с Христофор Колумб, а датата, когато е била проведена тази грандиозна кралска чистка, нищо не ви говори?

— Кога всъщност се е случило това?

— През 1484.

Томаш потри брадичката си замислено.

— Годината, когато Колумб напуска Португалия и заминава за Кастилия.

— Бинго! — усмихна се графът и в очите му припламнаха искри.

Историкът остана неподвижен, докато трескаво размишляваше над въпроса, преценяваше противоречията и нареждаше частите на пъзела. Внезапно се приведе напред и изгледа изпитателно графа.

— Да не би да намеквате, че Колумб е бил замесен в конспирацията срещу крал дон Жоао II?

— Именно.

Томаш зина смаяно.

— А! — възкликна той, без да може да сложи в ред обърканите мисли, нахлули в съзнанието му.

Графът реши да му помогне.

— Забелязали ли сте, че има тонове документи, отразяващи пребиваването на Колумб в Испания, и пълен вакуум, що се отнася до живота му в Португалия? Няма нищо, нито един документ. Това, което знаем за този период, са няколко бегло споменати факти в записките на Лас Касас, Ернандо Колон и самия Христофор Колумб. Нищо друго. — Сви рамене в недоумение. — Та значи човекът не спира да пътешества из страната, стотици пъти плава с нашите каравели, оженва се за португалска благородница, близък е до кралския двор, среща се неведнъж с краля и накрая какво — никакъв документ, никакви свидетели. Защо ли?

— Всичко е били заличено, нали?

— Възможно е, драги. Но навярно истината е по-проста. Колумб е имал друго име. Съществуват документи за същия човек, но той е бил познат с друго име.

— Какво… какво име?

— Nomina sunt odiosa.

Томаш отвори широко очи.

— Моля?

— Nomina sunt odiosa.

— „Имената са омразни“ — преведе Томаш автоматично. — Цицерон.

Графът го погледна на свой ред, изненадан.

— О! — възкликна той. — Какъв пъргав ум.

— Професор Тошкано е оставил този цитат като първоначална следа, за да стигна до тайните на Колумб.

— Разбирам — каза събеседникът му. — Всъщност аз бях този, който му каза това. Мисля, че си го е записал. — Повдигна рамене. — Няма значение. Както и да е, истинското име на Колумб си остава неизвестно. Nomina sunt odiosa. Но все пак е важно да се знае, че Колумб е имал друго име. Име на благородник.