За всичко се плаща

— Ами после ще видим — неопределено отговори тя. — И така, и така не можем да арестуваме Саприн — няма за какво. На територията на нашата страна той не е извършил нищо престъпно, за което да знаем. Може би Денисов ще се свърже с приятеля си Кнепке от Виена, онзи ще отиде в полицията и по-нататък всичко ще се задвижи по официалните канали — разбира се, ако австрийската полиция пожелае. Посолство, Министерство на външните работи, Интерпол и така нататък.

— Ами ако го провокираме за нещо, така че да имаме повод за арестуване?

— Коля, престани да си играеш на Робин Худ — намръщи се Игор Лесников, който си бе мълчал до този момент.

— Разследването на убийството на Карина Мискарянц не помръдва, трябва да намерим нейния убиец. А той определено не е Саприн. Остави го на мира.

— Между другото, Игорьок, какво става с убийството на депутата? Изясни ли се нещо? — попита Настя.

— Положението е все същото. И този случай е в застой — въздъхна Лесников. — Я да пийнем.

— За какво ще пием? — с готовност се отзова Коротков и напълни чашките.

— За прекрасните, чудесни, необикновени случайности, благодарение на които успяваме да разкрием едно-друго — мрачно се пошегува Игор. — На мен например някакво шесто чувство ми говори, че Дроздецки е убил депутата, но не мога да го докажа. Алибито му е желязно. Представете си какъв кеф ще е да се окаже, че в телефонната централа, която обслужва района на Дроздецки, в деня на убийството е имало някаква авария. Дроздецки и неговият приятел в един глас твърдят, че Голубцов се обадил на Дроздецки вкъщи и му определил среща, за да отидат на онази вила. И изведнъж да се окаже, че това не може да е станало, защото този ден в този район телефоните не са работели. Тогава бихме могли да си поговорим по-строго. Но аз чувствам, че Бог няма да ми изпрати такава невероятна случайност и съм осъден да човъркам убийството на депутата Самарцев до дълбоки старини.

— Как го каза? — изведнъж попита Настя. — Как беше името на човека, с когото Дроздецки ходил извън града?

— Голубцов, Василий Викторович. Да не би да го познаваш?

— Да — отговори тя със странно променен глас. — Голубцов. Ами да, Голубцов. Живее на „Болшие каменшчики“. Готов си, Игорьок, Дроздецки е твой.

Лесников постави пълната си чашка на масата и внимателно погледна Настя.

— Майтапиш ли се?

— Без майтап. Поразмърдай Славка Дружинин от Южния район. Той е слаб, ще пропее. Голубцов случайно е станал свидетел по делото за изнасилването на едно момиче точно в деня, когато уж е ходил на вилата с Дроздецки. И е помолил Дружинин да изтрие името му от всички документи. А аз случайно пипнах Дружинин. Ах, дявол да го вземе! Хем момчето не е лошо! И като оперативен работник си го бива. Жалко, че се е продал.