Оцеляват само силните [bg]

Пепеляворуса брада.

Дъх на ферментирала храна. Червеникава кожа. Снежинки пърхот.

Насреща ми дишаше обрасла с косми уста — гореща и противна. Пъпка в гънката между ноздрата и бузата.

После главата се отдалечи и аз видях Уилсън Тени, отново облечен във ватена блуза — този път зелена и с надпис ФЕСТИВАЛ НА ИЗКУСТВАТА В ИЛИНОЙС.

— Той се събуди.

— Бързо се съвзе — чу се друг глас.

— Трябва да е в добра форма. Това е ползата от добродетелния живот — рече Тени.

Сетне лицето му се премести вдясно и изчезна. Появи се друго — гладко избръснато, червендалесто и загоряло от слънцето.

Уесли Бейкър скръсти ръце на гърдите си и се вторачи в мен с лек интерес. Стъклата на очилата му блестяха. Беше с розова риза — закопчана догоре и безупречно чиста. Ръкавите му бяха навити до лактите на ръцете с бронзов загар.

В дясната си ръка държеше малка спринцовка, пълна с нещо прозрачно.

— Калиев хлорид? — попитах аз заради микрофона, но от устата ми излязоха нечленоразделни звуци.

— Говорът ще се възвърне след няколко минути — каза Бейкър. — Дай малко време на централната си нервна система да се съвземе.

Тени се изсмя грубо някъде зад мен.

— Калиев хлорид — повторих аз. Мисля, че този път думите се чуха по-ясно.

— Не искаш да се отпуснеш, а? — рече Бейкър. — Явно умееш да се съпротивляваш. При това си и умен, доколкото разбирам. Жалко, че нямахме възможност да говорим за сериозни неща.

Може би ще го сторим сега, помислих аз.

Опитах се да го кажа. Резултатът беше поредица от звуци, подобни на цвъртене на мишка. Къде бяха Даниел и Майло?

Правеха запис. За доказателство. Но… те никога не биха ме изоставили.

— Погледни колко кротък изглежда, Уили — каза Бейкър. — Създадохме истински шедьовър.

Тени застана до него. Той изглеждаше ядосан, но Бейкър се усмихваше.

— Зина… беше сложена… много артистично — рекох аз. Думите бяха почти съвършено ясни. — Като „Голата маха“ на Гоя.

— Истински ценител на изкуството — отбеляза Бейкър.

— В идеална поза…

— Целият й живот беше поза — каза Тени.

— Защо я убихте? — Добре. Езикът ми се бе свил до нормалния размер.

Тени се намръщи и погледна Бейкър, който потърка брадичката си и се наведе над мен.

— А защо да не я убием?

— Тя беше… вярваща.

Той вдигна пръст, за да ми направи знак да мълча. Като учител. Майло бе казал, че Бейкър обича да изнася лекции. Трябваше да го накарам да продължи да говори, за да запишат всичко на касетофона.

— Тя беше влагалище — каза той. — Контейнер с крайници.

Тени се изсмя.

— Зина възбуждаше тази тленна змия с чукане — рече той и докосна ципа на панталона си.

Изражението на Бейкър беше като на отегчен, но търпелив родител.