Пасажер [bg]

— Значи не е истина?

— На мен ми звучи сякаш е попаднала в гънка във времето — онова, което сте чул и усетил, и видял се дължи на факта, че времето я е отлъчило, че е създадена нова линия. Само пътешественик може да причини такава промяна — онези пазители, драките, всъщност са били пътешественици, нали така?

Николас кимна. Ако деиствително бяха проследили София, явно са били пътешественици.

— Значи именно присъствието им в тази епоха е провокирало промяната — заключи Роуз. — Не са били част от първоначалното събитие — от онази версия на линията на времето, при която астролабията е унищожена.

— Тогава защо линията не се промени в момента, в които грабнаха астролабията?

— Защото все още е имало шанс да бъде унищожена — в такъв случаи времето щеше само да коригира линията доколкото може, така че да изглади чупката, предизвикана от присъствието им — поясни Роуз.

Уви, Николас не виждаше такава възможност. Освен ако София не е възнамерявала да тръгне с тях именно с тази цел или пък нещо не се случеше с уреда по обратния път към Дамаск.

— Ако може да се вярва на онзи пътешественик, промяната в линията на времето ще е катастрофална — отбеляза Роуз. — Ще трябва да се подготвим.

— Какво означава това за Ета?

— Била е изхвърлена в последното възможно събитие, преди времето да се отклони от пътя си.

— А защо не и вас? Или мен?

— Защото и двамата сме родени преди това събитие — отвърна тя.

Николас поклати глава, опита се да изтласка напразната надежда, зародила се в главата му.

— Но... съвсем същото се случи и с брат ми, когато загина. Когато падна в пропастта.

Роуз вдигна вежда.

— В такъв случай може би и той е оцелял, без да разберете.

Оцелял.

Николас не бе плакал от дете, забравил бе какво е да плаче, но като че ли точно това се случваше в момента. Поне това бе единственото обяснение за могъщия вопъл, които се отприщи в гърдите му, заля го цял като вълна. Тихата му сила го зашемети.

— Значи тя не е. — промълви тои с разтреперан глас. — И тои не е.

— Ако говорите за Ета, смятам, че е жива. По думите ви раната и е сериозна, но не е фатална, особено ако намери кои да и помогне — отвърна Роуз. — Не мога да ви кажа нищо повече.

— Не можете ли да ми помогнете да я открия? Как да я търся? Къде е тя?

Изражението й мигом охладня и тя го изгледа преценяващо.

— А вие какъв сте й на нея?

— Аз съм човекът, които винаги ще я защитава — отговори Николас. — Човекът, който ще я съпроводи у дома.

Роуз си позволи да се усмихне леко и тази усмивка така остро му напомни за Ета, че се наложи да притисне длани към тялото си, за да спре треперенето им.

— Как се казвате?

— Николас. Николас Картър — тои се поклони кратко въпреки обзелите го отвращение и гняв. — На вашите услуги, госпожо.