Честотата на Шуман [bg]

Уилсън и Висблат се дръпнаха от двете страни на Трилитона. Огромните камъни се движеха около тях. Стърженето изведнъж се засили толкова много, че Уилсън имаше чувството, че тъпанчетата му няма да издържат.

Нещо не беше наред.

Един паднал хоризонтален камък пречеше на движението на вътрешния кръг и подземните механизми се напрягаха все по-силно.

-      Пречи на пренареждането! - извика Уилсън, който беше клекнал до мегалита и усещаше вибрацията му. Камъкът беше потънал толкова дълбоко, че само една трета от него бе над нивото на терена. - Трябва да направим нещо!

Висблат захвърли пистолета и сграбчи камъка с огромните си ръце. Уилсън погледна в очите на клекналия срещу него мъж. И в най-дивите си фантазии не би могъл да си представи подобна ситуация.

-      Магнитните сили ще ни помогнат! - каза Уилсън.

-      На три. Вдигайте насам. - И посочи надясно. - Едно... две... три!

Забутаха огромния камък с всички сили. И макар че сякаш завибрира още по-силно под натиска им, камъкът не помръдна. Висблат се отказа пръв.

Уилсън се заслуша в напрежението, което се трупаше под земята. Сякаш някой извиваше грамадни метални греди.

- Да опитаме пак! - извикатой. - Заедно! С всички сили!

Без да каже нищо, Висблат отново подпъхна ръце под камъка.

Уилсън шепнешком активира командата за пренатоварване. Напъха пръсти дълбоко в пръстта и хвана ръба на камъка. Напънаха заедно и камъкът бавно помръдна... и внезапно се освободи. Общите им усилия го прекатуриха върху тревата.

Със силно стържене последната секция от Трилитона застана на мястото си.

Висблат се хвърли към пистолета си, грабна го и го насочи към гърдите на Уилсън.

-      Как го направихте? - изрева той объркано. С рязко движение смъкна очилата на Уилсън. - Как оцеляхте, когато ви прострелях? Видях кръвта! Не носехте никаква бронежилетка! И тази сила! Бартън ви е научил на нещо, нали?

Хелена свали предпазителя на колта и се прицели в истеричното лице на Висблат. Искаше да стреля - пръстът ѝ беше на спусъка, но тялото ѝ сякаш бе пълно с цимент и не можеше да помръдне.

Страхът изпълваше Уилсън, но той успя да събере сили и да се изправи.

-      Не забравяйте, че аз съм единственият, който може да ви върне у дома.

-      Порталът е отворен - отвърна Висблат. - Вече нямам нужда от вас!

Хелена погледна между камъните; в същото време гледаше през червената мъгла на виденията си. В очите на Висблат имаше лудост. Виждаше се ясно. Абсолютна лудост. Тя се зарови в спомените си, в ужасните обстоятелства отпреди дванайсет години, и успя да преодолее свръхестествения страх, който я парализираше. Безпомощното лице на майка ѝ изникна за миг в ума ѝ и Хелена натисна спусъка.

Куршумът прелетя между камъните и Висблат отлетя назад.

Но пистолетът му гръмна в същия миг.

Уилсън беше улучен. Куршумът на Висблат мина през него като леденостудено копие. Уилсън се стисна за корема, откъдето бликна кръв.

Хелена видя кръвта и изкрещя: