Край Рио де ла Плата
- Автор: Май Карл
- Серия: el sendador #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Рио де ла Плата». Краткое содержание книги:
«Край Рио де ла Плата» принадлежи към издание в две части. Втората част е «През Кордилерите» (Band 13).
Малко след определеното време на вратата се почука. Отворих я съвсем леко, като държах в ръка готовия за стрелба револвер и надникнах навън. Видях генерала, а зад него и неколцина войници, които носеха нашите пушки и останалите вещи.
— Отворете спокойно цялата врата, сеньор! — каза той. — Както и сам можете да се убедите, наредих всички войници да напуснат двете предни стаи. Там няма вече нито един пост.
Пуснах го да влезе заедно с хората си. Те оставиха всичко върху масата. След като всеки взе своите вещи, се оказа, че все още липсваха различни неща. Кавалеристите си бяха присвоили това-онова и просто не го бяха върнали. Генералът отиде да попритисне хората си и скоро бяха донесени и последните предмети, така че отново разполагахме с цялата си собственост — с изключение на част от парите.
Аз бях получил обратно цялата си сума, също както и другите мои спътници. Изключение правеше само естансиерото. На него му липсваха три хиляди книжни талера, които не бяха връчени на генерала. Или естансиерото се заблуждаваше, или майорът беше задържал сумата за себе си. Но Кадера най-енергично отрече да е вземал парите. Естансиерото пък твърдеше, че знаел много добре каква сума е носил в себе си, но все пак заяви, че заради запазването на мирните ни отношения бил готов да се откаже от нея. Но ето че се намеси боцманът:
— Три хиляди талера не са дреболия. Не бива да се отказвате от тях. Нека сеньор майорът ме увери с ръкостискане, че парите действително не са у него!
Той подаде на Кадера широката си длан. Майорът се оказа достатъчно непредпазлив да му стисне ръката. При това го увери:
— Давам ви честната си дума, че върнах абсолютно всичко.
— Cielo, cielo! — изкрещя Кадера. — Пусни ме, де!
— Къде са парите? — спокойно попита боцманът като стисна дланта му още по-здраво.
— Не са у мен, наистина не са!
— В теб са, мошенико! Не си ли признаеш, ще направя ръката ти на кайма!
— Que dolor, que tormento![57] — закрещя Кадера, като заподскача едновременно и с двата си крака. — Нямам нищо… аз… аз…!
— Пуснете го! — заповяда генералът. — Не можем да търпим подобно…
Той бе принуден да млъкне, понеже боцманът грубо го прекъсна:
— Мълчете! Знам какво правя! На лицето на този тип е изписано съвсем ясно, че е негодник. Само внимавайте, ей сегичка ще си признае!
Отново последва още по-силно стисване на могъщата му лапа. Майорът подскочи високо и изрева:
— Аз… о, Небеса!… Да, в мен са!
— Къде са парите? — попита Ларсен, без да го пуска.
— В шапката ми!
— Давай ги, но веднага!
Кадера носеше друга шапка. Бързо я смъкна от главата си, но изобщо не можеше да я държи с полусмазаната си ръка, която беше придобила някакъв кафеникаво-синкав цвят.
— Под потника на шапката са! — каза той. — Извадете ги!
Ларсен измъкна парите, показа ги на генерала и рече:
— Е, сеньор, кой е прав, вие ли или аз? Ако имахте ръце като моите, лесно можехте да накарате всеки крадец да си признае престъплението! А знаменитият господин майор известно време ще има чувството, сякаш е останал без пръсти, но се надявам, че ще престане да свива с тях!
Естансиерото си прибра парите. Макар несъмнено последната сцена да бе за «генералисимото» твърде мъчителна, той успя да запази пълно спокойствие. Ето че се приближи до мен и ме попита:
— Доволен ли сте, сеньор?
— Напълно. И се надявам, че сключеният мир ще бъде дълготраен.
— Отсега нататък това ще зависи изключително от вас. Ние ще спазим дадената дума. От вас зависи и вие да удържите на вашето обещание, и така да запазите честта си чиста. Сега отивам лично да се погрижа за вашето настаняване — нали сте мой гост?
— Но, сеньор, аз в никакъв случай няма да се разделя със спътниците си и затова ви моля да дадете такива разпоредби, че да останем заедно.
— Както желаете. За всичко останало ще се обръщате към ротмистъра, когото съм натоварил със задачата да се грижи за вас.
57
Каква болка, какво мъчение! Б. пр.