Абсолютна власт [Absolute Power - bg]

Кейт остави чашата си на масата.

— Мисис Брум, не ми се иска да започвам още от вратата, но нямам много време.

— Ти си дошла заради смъртта на Лутър и дъщеря ми, нали? — приведе се старицата очаквателно.

— Защо мислите така? — погледна учудено Кейт.

Едуина се приведе още по-ниско и зашепна:

— Защото знам, че Лутър не е убил Кристин Съливан. Напълно съм убедена в това. Като да съм видяла убийството със собствените си очи.

— Знаете ли кой… — озадачи се Кейт.

— Не, не — поклати тъжно глава Едуина. — Нямам представа кой е убиецът.

— Тогава защо сте толкова сигурна, че не е Лутър?

Домакинята наистина се обърка. Облегна се назад и притвори очи. Кейт не помръдваше. Чакаше отговор на въпроса си.

— Ти си негова дъщеря. Предполагам, че имаш право да узнаеш истината — промълви Едуина, отпи от чая, попи влагата от устните си със салфетка и пак се облегна назад. Черната персийска котка измърка и се разположи в скута й. — Миналото на баща ти ми е известно. Двамата с Уонда се познаваха отдавна. По едно време тя имаше сериозни проблеми. Тогава Лутър й помогна да стъпи на крака и да заживее почтено. Винаги ще съм му благодарна за това. Помагал ни е във всички трудности. Работата е там, че ако не беше Уонда, баща ти никога нямаше да иде в имението през онази фатална нощ.

Едуина продължи да говори. Когато завърши разказа си, Кейт пое дълбоко дъх и изпусна тежка въздишка. Старицата не откъсваше тъжния си поглед от нея. Първо помълча, а после постави набръчканата си ръка върху коленете й.

— Лутър много те обичаше, детето ми. Повече от всичко на света.

— Доколкото разбирам…

Едуина бавно поклати глава.

— Никога не те е упреквал за чувствата ти към него. Мислеше, че са напълно основателни.

— Казал го е?…

— Да. Много се гордееше, че си станала прокурорка. Все ми викаше: „Дъщеря ми е прокурорка, и то само да знаеш каква! Тя е родена да раздава справедливост. Има право да ми се сърди.“

Кейт усети, че й се вие свят. Не беше в състояние да се справи с толкова емоции наведнъж. Потърка тила си и надзърна през прозореца. Един черен автомобил спря отсреща и бързо потегли отново. Кейт погледна тревожно към старицата.

— Мисис Брум, вие сте много мила, но посещението ми има съвсем конкретна цел. Не разполагам с достатъчно време, за да поговорим по-дълго. Имам нужда от помощта ви.

— Ще направя каквото трябва.

— Моят баща ви беше изпратил един пакет.

— Да. Аз го препратих на Джак Греъм. Така ми беше заръчал Лутър.

— Знам. Джак получи пакета, но някой… някой му го отне. Чудим се дали баща ми не ви е изпратил още нещо, което може да ни помогне.

Тъгата в очите на Едуина се стопи. Погледът й стана буден и остър. Зарея се някъде зад Кейт.

— Обърни се назад, мила. Виж столчето на пианото и книгата с псалми вляво.

Кейт повдигна възглавничката на столчето и взе книгата в ръце. Вътре намери малък пакет.

— Лутър обичаше да изпипва подробностите. Каза, че ако пакетът изчезне, трябва да изпратя това на мистър Греъм. Тъкмо се канех да го направя, когато разбрах от новините какво е станало. Сигурна съм, че мистър Греъм не е извършил нищо от това, в което го обвиняват.