Покушението
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Покушението». Краткое содержание книги:
Той се казва Джак Ричър и е бивш военен полицай.
Задачата на Джак е да се опита да убие вицепрезидента Армстронг. Ако покушението се окаже възможно, то значи има фатални пропуски в системата за охрана. Още повече, че в момента Фрьолих е подложена на ужасно изпитание, защото е получила заплаха, че Армстронг скоро ще умре.
Ричър не отговори.
— Добре, нека бъде твоя кауза — продължи Нили. — Разбирам те. Но каквито и бръмбари да са ти влезли в главата, за да стане твоя кауза, аз имам същите бръмбари в моята глава. Следователно каузата ти е и моя. А дори и бръмбарите в главите ни да не са точно същите, ако аз имах проблем, ти нямаше ли да ми помогнеш?
— Щях да ти помогна, ако ме беше помолила.
— Значи сме квит.
— Само дето аз не съм те молил.
— Още не си. Но рано или късно ще ме помолиш. От тук до Уайоминг са повече от три хиляди километра, а ти дори нямаш кредитна карта, за да си купиш билет за самолета, докато аз имам. Единственото ти оръжие е едно джобно ножче с осемсантиметрово острие, а аз познавам един човек в Денвър, който ще ни продаде каквато железария си поискаме, докато ти май не познаваш такъв. В Денвър аз мога да наема кола за остатъка от пътя, докато ти явно не можеш.
Те продължиха да крачат успоредно още двайсетина-трийсет метра.
— Е, добре — каза Ричър. — Сега те моля.
— Дрехите ще купим от Денвър — каза тя. — Знам някои подходящи местенца.
Двамата пристигнаха на летището в Денвър малко преди три часа следобед местно време. Високите плата наоколо се очертаваха на ниското следобедно слънце, жълто-кафяви и сякаш задрямали. Въздухът беше рядък и убийствено студен. Още не беше паднал първият сняг, но зимата се усещаше. Големите снегорини бяха строени и готови за действие. От двете страни на пистата бяха издигнати подвижни огради срещу навяване на сняг. Фирмите за коли под наем бяха изпратили обикновените си модели с четири врати на юг, а на тяхно място бяха доставили чисто нови всъдеходни джипове. Нили отиде при гишето на „Ейвис“ и поръча един Джи Ем Си „Юкон“. После взеха летищния микробус до паркинга, за да си го получат. Беше черен, лъскав и приличаше на събърбана на Фрьолих, само че с половин метър по-къс.
Качиха се на юкона и потеглиха към града, който им се стори безкрайно далеч от летището. Разстоянията им се виждаха огромни, а пространствата необятни, макар Вашингтон да не е най-гъсто населеният град на Източното крайбрежие. Паркираха колата в един подземен гараж в центъра и извървяха три преки до магазина, за който Нили бе споменала. Магазинът продаваше всевъзможна екипировка за работа на открито при всякакви атмосферни условия — от снегоходки и компаси до някаква цинкова паста, която се намазва на носа против слънчево изгаряне. Те си купиха специален далекоглед за орнитолози и туристическа карта на Централен Уайоминг в най-големия възможен мащаб. После пристъпиха към щандовете за дрехи. Там бяха изложени всякакъв вид топли якета и грейки, с които човек да се чувства еднакво комфортно на излет в Скалистите планини и на главната улица на голям град. Нили си избра дебело подплатен планинарски екип в зеленикаво и кафяво. Ричър си хареса комплект ватирани дрехи, на вид подобни на купените от Атлантик Сити, но с поне два пъти по-високо качество и на двойна цена. Този път не пропусна да прибави шапка и ръкавици. Преоблече се в пробната, след което натъпка единствения оцелял костюм на Джо в кофата за боклук.
Нили се поспря до един уличен телефон, колкото да проведе кратък разговор. После се върнаха в подземния гараж, качиха се в юкона и тя подкара към не дотам привлекателните квартали на града. Във въздуха се носеше силна миризма на храна за кучета.
— Наблизо има фабрика за кучешки храни — каза тя.
— Сериозно? — отвърна Ричър.
През една тясна улица се озоваха в някаква промишлена зона и закриволичиха през истински лабиринт от ниски метални бараки — магазинчета за линолеум, работилници за спирачки и накладки. Ярки табели рекламираха комплекти от четири зимни гуми за общо деветдесет и девет долара или регулиране на предницата за двайсет. На един ъгъл имаше дълга ниска работилница, отделена от останалите сгради с двор от около един декар, покрит с напукан асфалт. Върху затворената метална гаражна врата беше написано на ръка с разкривени букви: Еди Браун Инженеринг.
— Това ли е твоят човек? — запита Ричър.
Нили кимна.
— Какво точно търсим?
Ричър вдигна рамене.
— Няма какво толкова да му мислим. По една дълга и една къса цев на човек, по малко муниции, и стига толкова.
Нили спря колата пред затворената врата и натисна клаксона. На служебния вход отстрани се появи мъжка фигура и направи няколко крачки към тях, преди да разпознае Нили на волана. Мъжът беше едър и широкоплещест, с дебел врат и късо подстригана русолява коса. Изражението на лицето му беше приветливо, но огромните му лапи с дебели китки не подтикваха към фриволности. Той им махна и влезе вътре, след което голямата врата започна бавно да се вдига нагоре. Нили вкара юкона и вратата веднага се затвори след тях.