Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
— Почти точно в осем часа. Знаеше точно времето, защото току-що започвала някаква телевизионна програма, която тя искала да гледа — отговори Дуйган.
— И официално го е разпознала?
— Да, идва днес следобед и участва в процедура по разпознаване. Абсолютно е сигурна, че това е бил той.
— Какви дрехи казва, че е носел Бишоп? — попита Грейс.
— Каза, че бил с тъмен анцуг… тип найлонов ветрозащитен костюм.
Грейс се загледа в образа на Бишоп на екрана.
— Какво мисли всеки от вас? Може ли това черно сако блузон и тъмносините памучни панталони да се сбъркат с анцуг?
Алфонсо Дзафероне каза:
— Било е осем часът, когато е видяла Бишоп. Възрастните хора не виждат цветовете много добре при слаба светлина. Мисля, че това сако блузон може да бъде лесно сбъркано с горнище на анцуг по това време на деня.
— Или пък — каза Гай Бечълър — Бишоп може да е навлякъл анцуг върху дрехите си, за да ги предпази.
— И двамата имате право — каза Грейс. После насочи мислите си обратно към времевата възстановка. — Можел е да стигне от „Кингс Парейд“ до адреса на мис Харингтън за десет минути с такси.
Дуйган натисна дистанционното и се появи втори образ на Бишоп. Сега беше на крайбрежния булевард, с част от Аркадите, която ясно се виждаше отзад.
Продължавайки да чете, детектив Корбин каза:
— Бишоп е заснет отново в осем и четиринайсет от наблюдателна камера пред Аркадите. Проектираният маршрут от телефонните клетки показва, че е останал на това място през следващите четирийсет и пет минути, а после е тръгнал обратно на запад, към хотела си. Двама души от персонала на бар „Пебълс“ на крайморския булевард потвърдиха, че е бил в техния бар приблизително от осем и двайсет до около осем и петдесет. Казаха, че изпил една бира и едно еспресо и бил много разстроен. На няколко пъти ставал и крачел наоколо, после се връщал и сядал. Те се безпокоели да не духне, без да плати.
Когато детективът млъкна, обади се Бела Мой.
— Рой — каза тя, — той като че ли преднамерено се е набивал на очи.
— Да — каза Грейс. — Възможно е. Но това също така е и типично поведение за човек в силно възбудено състояние.
Дуйган отново натисна дистанционното. Екранът сега беше по-тъмен. Виждаше се образ в заден план на мъж, който много приличаше на Бишоп, на същото място, както и предната снимка, който минаваше покрай Аркадите.
— В осем и петдесет и четири — продължи да чете детектив Корбин — Бишоп отново е заснет от наблюдателната камера, както и в осем и четиринайсет, само че този път да върви в обратната посока. От проектирания маршрут от телефонните клетки имаме информация, че е поел отново на запад, в посока на хотел „Ландсдаун Плейс“. Служителка от рецепцията на хотела си спомня, че Бишоп се върнал в хотела приблизително към девет и двайсет и пет, когато тя му предала оставеното съобщение от старши детектив Грейс — тя погледна Грейс. — После ви се е обадил в девет и трийсет.
— Да.
— След това е дошъл с кола в Съсекс Хаус, където старши детектив Грейс и детектив сержант Брансън го разпитали, като разпитът започнал в десет и двайсет и две минути. Според проектирания маршрут от телефонните клетки Бишоп не е напускал хотела до девет и четирийсет и девет.
— Минал е почти покрай вратата на Софи Харингтън на път от хотела дотук — каза Глен Брансън.
— За да пристигне тук, му трябват минимум петнайсет минути… аз живея през няколко улици от хотел „Ландсдаун“ — отговори Грейс. — Шофирам по този път всеки ден, денем и нощем. Винаги ми отнема петнайсет минути. При това положение е щял да разполага с осемнайсет минути да убие Софи Харингтън. Невъзможно е, не и предвид онова, което й е сторено, с всички онези дупки, пробити в гърба й. Не би могъл да направи това и да се приведе в приличен вид в рамките на тази времева възстановка.
— Съгласен съм — каза Дуйган.
— Което означава, че имаме проблем — каза Грейс. — Или Бишоп не е убил Софи Харингтън, или е имал съучастник. Или…
Той замълча.
106
Веднага след оперативката Грейс мина покрай офиса си, покрай почти опразнените бюра в стаята на детективите и надникна в офиса на Брайън Кук. С облекчение видя, че началникът на отдела за научна поддръжка все още беше на работа.
Кук говореше по телефона и очевидно провеждаше частен разговор, но му махна да влезе, бодро каза на лицето от другата страна на линията, че си чака обещаното от него питие, и затвори.
— Рой, Джон Прингъл свърза ли се с теб за колата на Клео Мори? — попита той.
— Не.
— Днес му възложих задачата… казах му да докладва на теб.