Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
— А записките?
— Обновени са така, че да сочат връзката им с убийствата в Германия и Италия. Готови сме да пуснем и връзката за историята й в Йордания.
— Добре. Надявам се, че няма да хвърлите всичко изведнъж.
— Източник, поискал да остане анонимен, откъси от конфиденциално досие. Става ли?
— Трудно е да се придобие такава информация.
— Но не е невъзможно. Препратката трябва да е достатъчна.
— Съгласен съм. Разбира се, ще оставиш момчетата от Вашингтон да сглобят парчетата сами. Не искаме в никакъв начин някой от тях да се досети, че ние сме им набутали заподозрените субекти в ръцете.
— Разбира се. Да продължаваме ли с преследването?
— Само ако бъде поискано — отвърна Седжуик. — Ще поддържаме връзка.
Антон Вотапек се запъти през поляната, върху която само няколко останали туфи от кафява трева подсказваха, че на времето това е било футболно игрище. Останалата част беше замръзнала кал, оформена от покритите с шипове подметки, втвърдена допълнително от пронизващите студове на монтанските нощи. Точно зад мястото на вратата се издигаше самотна сграда. Вотапек изкачи стъпалата и отвори вратата. Огънят в камината на отсрещната стена беше особено привлекателен също както и двете кожени кресла, разположени удобно до камината. Той седна и вдигна слушалката от малката странична масичка.
— Да.
— Антоне. — Гласът от другата страна беше уморен, но буден. Не беше на хората, които обичат да чакат. — Каза, че било спешно, когато ми се обади.
— Да — отвърна Вотапек. — Надявах се да не ви събудя, но не мисля, че работата може да чака.
— Сигурен съм, че имаш право. Особено в светлината на последните събития.
Вотапек изчака, преди да заговори:
— Алисън е изчезнала. — Очите му останаха приковани върху пламъците.
— Разбирам.
— Не можем да кажем с точност кога. Някъде през последните два дни.
От другата страна настана пауза.
— Лорънс ли ти го каза?
— Да.
— И е загрижен?
— Да.
— Защо се допусна това да се случи?
— Можем само да предполагаме…
— Онази Трент — прекъсна го старецът с внезапно укрепнал глас.
— Да.
— Трудно ми е да разбера защо се оказва толкова трудна. Тя беше във влака с Причард — това ни го каза едно момче от Съвета за национална сигурност. И ти искаш да ме убедиш, че никой не е успял да я разпознае, че никой не е разбрал, че тя е единствената причина за присъствието на Артър в онзи влак?
— Това не беше в приоритетите им…
— „Приоритетите им“? Кое би могло да бъде по-наложително от една жена, решена с цената на живота си да подрони всичко, за което работим цял живот? Мисля, че го изясних съвсем точно. Самата тя не представлява опасност, но в комбинация с Алисън… Кой може да е сигурен, че няма да нададат ухо на приказките й? Нямаме никакво място за подобни отвличания от работата.
— Съгласен съм. Алисън е от изключителна важност…
— Вече сме го обсъждали, Антоне. Личните сантименталности само пречат на делото. Чувствата ти към момичето колкото и силни да са…
— Тогава защо продължавате да пазите живота на Джаспърс? — В камината изпращя главня и наоколо се посипаха искри.
Старецът остана мълчалив известно време, преди да отговори.
— Това няма нищо общо със сантименталността — изрече той с прости и директни думи.
— Наистина ли го вярвате?
— Ти си мислиш, че разбираш, нали, Антоне? Но не си разбрал нищо. — Старецът нямаше търпение да се занимава със скимтенето на Вотапек. — Джаспърс бил ли е в къщата на Скентън?
— Да.
— И разговорът е записан?
— Да. Те са знаели за разписанието, преди Скентън да го направи на въпрос.
— И са имали силно желание да го намерят.
— Да. — Вотапек се заигра с един конец, който висеше от облегалката на креслото. — Скентън му е казал също, че той, Джаспърс, е бил… избран. Че надзирателят — предполагам, че е имал предвид вас — го е избрал. Не разбрахме какво означава това — добави Вотапек, опитвайки се да звучи безразлично.
— Сенаторът споменал ли му е името ми?
Вотапек направи пауза, преди да продължи:
— Нашите хора са пристигнали точно преди да каже каквото и да било повече. — Той пусна конеца. — Обяснението му би било без…
— Без всякакви последици.
— Лорънс и Джонас не мислят така. — Какво означава това, Антоне?
— Това означава — отвърна той с леко разтреперан глас, — че те считат забележките на Скентън за малко озадачаващи. Всички бяхме останали с впечатлението, че Джаспърс случайно се е натъкнал на всичко това. Но ако случаят е точно противоположният…