Магия за кинжал
- Автор: Керр Катарина
- Серия: kingdom of deverry #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магия за кинжал». Краткое содержание книги:
Чувстваше се предадена. Дълго стоя така, като се питаше защо вместо радост изпитва унижение. Кълин я даваше за любовница на Родри, просто я преотстъпваше като кобила, а тя бе прекалено влюбена, за да протестира. В този миг ясно видя какъв живот я очаква — да бъде разкъсвана между тези мъже, да обича и двамата, ала да не владее нито единия, нито другия. Родри щеше да си има съпруга, Кълин — войската. В известен смисъл щеше да бъде ценна за тях — като скъп меч, който никога не потегля на бой, а само виси на стената, колкото понякога да го свалят и да му се любуват. Не мога да приема това, каза си тя. Няма да го приема! Но знаеше, че може и ще приеме. Решетките на нейната клетка бяха изковани от любов и нямаше да я пуснат навън, колкото и да се бори.
Привечер Джил дълго мисли над въпроса дали Родри да завари вратата отворена или залостена. Реши, че трябва да издържи и да му покаже, че баща й не може да се разпорежда с нея като с някакъв боен трофей. Преди да си легне, тя залости вратата, но не можа да заспи и твърдостта й взе да се топи като пясъчна дюна под напора на ураган. Ругаеше се, казваше си, че е пропаднала уличница, ала накрая стана и дръпна дървеното резе. Постоя малко, пак го намести и пак го дръпна. Свали нощницата, легна си и усети как сърцето й бие забързано в мрака. След броени секунди Родри се вмъкна уверено и безшумно като крадец.
— Само този път, обич моя — прошепна той. — Само този път искам да те имам на светло. Да видя как изглежда лицето ти.
Джил се разкиска и отметна завивките. Той се съблече и легна до нея. Щом усети допира на голото му тяло, тя забрави всичките си тревоги за чест и предателство, но се престори, че го отблъсква. Той я сграбчи за китките и я обсипа с целувки докато тя се изплъзна, после отново я хвана. Боричкаха се, галеха се, накрая тя не издържа и го остави да победи, да я хване, да я изпълни с болезнена огнена наслада, която я караше да ридае в прегръдките му.
Тъй като спеше само по няколко часа на нощ, тази вечер Невин остана до късно да размишлява за черния майстор и странните му кроежи. Въпреки всичките си усилия не бе открил из ефирната плоскост никаква следа от врага, а и другите майстори на деомера в кралството не можеха да се похвалят с успех. Тъкмо бе решил, че е време да си ляга, когато сивото джудже изникна на масата. Дребното същество изглеждаше бясно — зъбеше се беззвучно, скубеше си косата и подскачаше нагоре-надолу.
— Хайде, хайде, по-кротко. Какво толкова е станало?
Джуджето сграбчи Невин за ръката и се напъна, сякаш искаше да го изправи на крака.
— Какво? Искаш да дойда с теб, така ли?
Джуджето кимна енергично и пак го задърпа.
— Да не е станало нещо с Джил?
При тия думи джуджето отново се впусна в бесен танц. Невин запали фенера и го последва към женските покои. Щом разбра, че се е запътил към стаята на Джил, джуджето изчезна. С високо вдигнат фенер Невин зави зад ъгъла и видя Родри — бос, раздърпан и очевидно грохнал от умора. Сграбчи го за яката като крадец и младежът изпищя като такъв.
— Глупецо! — изсъска Невин.
— Ами, просто не ми се спеше. Излязох да подишам чист въздух, това е.
— Аха. Я ела с мен, момко.
Стаята на Невин беше на горния етаж, точно над женските покои. Той отмъкна Родри натам и безцеремонно го блъсна през вратата. Младежът се отпусна на един стол. Имаше тъмни кръгове под очите, а устните му бяха подпухнали.
— В името на боговете, откъде разбра, че съм при Джил?
— А ти как мислиш, глупецо?
Родри изпъшка и се сви като ударен.
— Не възнамерявам да те изпепеля с деомерски огън или нещо подобно — сурово изрече Невин. — Колкото и да ме изкушава идеята. Искам само да поразмислиш. Не можеш вечно да криеш тия среднощни разходки. Както казва поговорката, и най-хубавата рокля не прикрива издутия корем. Би ли ми обяснил какво ще те прави Кълин тогава?
— Нищо. Поговорихме и той ми даде да разбера, че Джил е моя, стига да се отнасям с нея както подобава за любовницата на един благородник.
Невин се почувства като човек, който с елегантен замах измъква меча си и изведнъж го вижда пречупен досами дръжката.
— Така е, отначало и аз не повярвах на ушите си. — родри изглеждаше искрено озадачен. — Но наистина го каза. Кълна ти се, че ще се отнасям достойно с нея. О, богове, Невин, не разбираш ли колко я обичам? Сигурно и ти си бил млад. Нима не си обичал толкова силно?
Невин онемя от тази ирония на съдбата. Да, наистина бе обичал — същата жена. Без повече церемонии той изрита от стаята си наследника на тиеринството и залости вратата. Седна и разсеяно плъзна пръсти по грубите дъски на масата. Ухиленото джудже изникна от въздуха с ниски поклони.