Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Смятам да те изнасиля, Деб. Но ти сигурно вече си се досетила. Смятам да те боли, докато го правя — той събу джинсите си. — Това винаги ми носи допълнително удоволствие и аз смятам да си го доставя.
Тя се извиваше и плачеше, и кървеше. Той гледаше лицето й, гледаше раните, кръвта и синините, които й причиняваше. Всъщност виждаше лицето на Рина. Винаги него виждаше.
Възбуди се, стана твърд, а в ушите му звънеше онзи слаб писък.
Жената едва чуто хленчеше, когато се претърколи от нея. Използва банята й, за да изпразни мехура си, да се измие и почисти. Не му пукаше за миризмата на секс, онази курвенска женска миризма, която обгръща и покрива мъжа след чукането.
Върна се, пийна още малко вино, прегледа програмите по телевизията, намери бейзболен мач и изгледа един ининг, докато хрупаше бисквити.
Проклетите авлиги, помисли си, когато паднаха. Не могат да намерят топката, ако не ги изриташ по задниците.
Когато се върна в спалнята, тя се бореше съвсем слабо с въжето.
— Тъй, Деб. Аз се освежих. Време е за второ действие. Този път я изнасили анално.
Когато свърши, очите й бяха мътни и безизразни. Беше престанала да се бори и лежеше неподвижно. Можеше да я изперка още веднъж, но човек трябва да си върши работата в края на краищата.
Взе си душ, като си подсвиркваше, и използва нейния душ гел. Сетне се облече и прегледа какво може да използва от кухнята.
Почистващи препарати, кърпи, свещи, восъчна хартия. Нямаше смисъл да го прави да прилича на случаен пожар, но не биваше да бъде и небрежен. Човек трябва да се гордее с работата си.
Извади хирургическите ръкавици от раничката си. Докато топеше парцалите, телефонът иззвъня. Спря за миг, изчака, заслушан в младият женски глас, който прозвуча по секретаря.
Здрасти мамо. Аз съм, просто проверявам какво правиш. Явно си на някоя гореща любовна среща — разнесе се лек смях. — Обади ми се, ако не се прибереш прекалено късно. Иначе ще те потърся утре. Обичам те. Чао.
— Това не беше ли супер? — захили се Джоуи, като продължи работата си. — Да, твоята мама наистина има гореща любовна среща тази вечер.
Счупи няколко от виниловите плочи, за да извади на показ настилката под пода, използва бормашината, която носеше в раничката, за да отстрани някои от вратичките на бюфета и да направи от тях клади. Счупи прозореца за вентилация, постави фитили от кърпи и смачкана восъчна хартия.
Доволен, занесе свещи и кърпи в спалнята.
Тя все още беше в полусъзнание, но все още в нея бе останала жизненост и страхът изгря в очите й.
— Съжалявам, Деб, просто нямам време за трети тек, така че се насочваме направо към големия финал. Твоят шибан съпруг някога говорил ли е за работата си вкъщи? — попита, като измъкна ножа си.
Жената направо полудя — все още имаше живот в туй старо момиче! — когато обърна острието му на светлината.
— Някога обсъждали ли сте как е прекарал работния си ден? Носил ли ти е снимки, така че да видиш какво става с хората, които изгарят в леглото?
Джоуи наведе ножа надолу, бавно и заплашително, на сантиметър от крака й. Бедрата й се надигнаха и тя започна лудо да трепери и да се бори, въздухът излизаше, клокочейки през носа й като свирка, очите й бяха толкова широко отворени, че се зачуди дали няма да изскочат от орбитите си като маслини.
Джоуи наряза матрака и измъкна навън пълнежа му. След като остави ножа си, извади един контейнер от раничката си.
— Използвах малко от кухненското ти оборудване в другата стая. Надявам се, че нямаш нищо против. Но за тук съм си донесъл мое, лично. Малко метилов алкохол. Гори по-дълго време.
Напои разпръснатия пълнеж, парцалите, кърпите, чаршафите, които бе смачкал на топка, свали ги на пода, използвайки ги като „ремаркета“, а останалата восъчна хартия — като подпалки към завесите.
Сложи лампата на пода и подсвирна през зъби, докато разбиваше масичката до леглото.
— Ще си направим лагерен огън — каза, докато подреждаше дървените парчета над подпалките. — Знаеш ли, метиловият алкохол има точка на избухване под сто градуса. Боровото масло, което използвах в кухнята, изисква много повече, близо двеста градуса — по Фаренхайт. Но на теб ще ти бъде добре, ще запаля прекрасен пожар, стига веднъж да тръгне. А тук, ето това тук е нещото, което наричаме моята втора вълна. Онова, на което те му викат точка на възпламеняване. Тук ще бъде основното шоу, Деб и ти ще си звездата. Само още няколко подробности.
Той взе малкия стол и се качи на него, за да отвори кутията на детектора за дим в спалнята. И да отвинти батерията.
След като и това бе сторено, счупи стола и го използва, за да направи още една клада върху матрака.