Оцеола

Целият живот на семинолите бил по-сложен и разнообразен, отколкото го е показал Майн Рид. Тясно свързан със старото устройство на живот у индианските племена, той вече започва да излиза извън рамките на това устройство. Това се е отразило и върху многогодишната героична съпротива на семинолите, която в романа е изобразена много ярко, но непълно: писателят се е увлякъл само от някои най-ефектни събития на тази епопея и не е показал нейното славно и тежко ежедневие, без което не би имало и победи над американските войски от рода на тази, която е описана в романа.

Далече от историческата правда са и тези страници в романа, в които Майн Рид осъжда мулатите и негрите — участници във въстанието. В действителност негрите и мулатите не само са били дейни помощници и инструктори на въстаналите индианци, но са внасяли в борбата им против американските завоеватели безпощадната ненавист на беглеца-роб към плантатора, която не познавала компромис и затова особено плашела американците.

Да, ярката и смело написана книга на Майн Рид има и своите недостатъци. Читателят ще ги забележи, но те не ще му попречат искрено да се възхищава от благородния Оцеола, с увлечение да чете сцените от героичната борба на семинолите и описанията на Флорида.

Излязъл в 1858 година, романът на Майн Рид, макар че бил посветен на събитията от 30-те години, имал много актуално значение. Още избухвали нови и нови въстания на индианските народи — и в САЩ, и на територията на Канада, принадлежаща на Англия. Потомците на Текумсе и Оцеола — вождовете с орлови пера и бойни украшения, въоръжени с томахавки и винтовки — още водели своите конници против американските и мексиканските летящи отреди, които ги преследвали като дивеч.