Хромозома 6
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хромозома 6». Краткое содержание книги:
— Хей, тук не се влиза с цивилни дрехи! — извика след тях тя. Но групата вече изчезваше зад летящата врата на клиничната ларобатория.
Жената се обърна и изтича към един телефон, прикрепен за стената.
Уорън удари спирачките. Коридорът пред тях се разделяше на две, под формата на буквата Т. В дъното вляво светеше червената лампичка на аварийния изход и той понечи да се втурне натам, но Джак го спря.
— Чакай!
— Какво има, човече? — нервно се извърна младежът.
— Това тук ми прилича на лаборатория — промърмори Джак, бутна вратата на съседното помещение и надникна вътре. Ченето му увисна от изненада. Никога не бе допускал, че в тази затънтена част на Африка може да има толкова модерно оборудвана лаборатория. Апаратурата беше последна дума на техниката, при това абсолютно нова.
— Хайде, Джак! — подвикна зад гърба му Лори. — Сега не е време за любопитство, трябва да се махаме оттук!
— Давай, човече! — обади се Уорън. — Забравяш, че ударих оня тип от охраната и той сигурно изгаря от желание за реванш!
— Вие вървете! — тръсна глава Джак. — Ще се видим при лодката.
Тримата му приятели си размениха тревожни погледи. Джак бутна вратата и влезе.
— Господи, Боже мой! — простена Лори. Едно е да проявяваш небрежност към собствената си безопасност, но съвсем друго да излагаш на риск и други хора.
— След секунда тук ще гъмжи от войници и охранители! — извика Уорън.
— Прав си — въздъхна Лори. — Вие бягайте, а аз ще се опитам да го измъкна…
— Не мога да ви оставя! — поклати глава Уорън.
— Мисли за Натали! — нервно извика Лори.
— Аз да не съм някаква глезла! — обади се обидено младата жена. — Заедно дойдохме тук, заедно ще си тръгнем!
— Добре — въздъхна Уорън. — Влезте там и се опитайте да измъкнете тоя шантав тип, а аз ще включа противопожарната аларма…
— Защо, за Бога? — погледна го объркано Лори.
— Стар трик, знам го още от ученическите си години — отвърна Уорън. — Когато си в опасност, предизвикай хаос. Колкото по-голям, толкова по-добре. Така получаваш някакъв шанс за измъкване…
— Добре, ще ти повярвам — кимна Лори, направи знак на Натали да я последва и се насочи към лабораторията.
Джак вече водеше оживен разговор с някаква лаборантка, облечена в дълга бяла престилка. Беше приятна жена с червена коса и обсипано с лунички лице. Смееше се от сърце на някаква шега, подхвърлена от него.
— Извинете — обади се Лори, положила всички усилия гласът й да прозвучи спокойно. — Джак, трябва да вървим…
— Лори, запознай се с Роланда Пфайфър — обърна се той. — Тя е от Хайделберг, Германия…
— Джак! — стисна зъби Лори.
— Роланда ми разказа много интересни неща — сякаш не я чу Джак. — Тя и колежките й работят върху проблемите на хистосъвместимостта на определени антигени… Вадят ги от един хромозом и ги поставят в друг, на съвсем същото място…
Натали пристъпи към прозореца, надникна към площада и се обърна с прибледняло лице.
— Положението става опасно! — напрегнато извика тя. — Току-що пристигна цял камион от онези араби с черните костюми!
В същия миг се включи противопожарната инсталация. Мощна сирена изпусна три последователни сигнала, а след тях прозвуча тенекиен глас: ВНИМАНИЕ! ПОЖАР В ЛАБОРАТОРИЯТА! МОЛЯ ЗА НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ ПО ЗАДНОТО СТЪЛБИЩЕ! ИЗПОЛЗВАНЕТО НА АСАНСЬОРИТЕ Е ЗАБРАНЕНО!
— Господи, какво става? — закърши ръце Роланда и механично започна да се оглежда за личните си вещи. Лори сграбчи раменете на Джак и силно го разтърси.
— Джак, опомни се! Трябва да се махаме оттук!
— Разбрах с какво се занимават! — усмихна се развълнувано Джак.
— Пет пари не давам с какво се занимават! — изкрещя извън себе си Лори. — Хайде, тръгвай!
Изскочиха в коридора. Там вече имаше и други хора, които объркано се оглеждаха. Някои душеха въздуха, други напрегнато подвикваха. Почти всички държаха в ръце личните си лаптопи.
Джак, Лори и Натали се смесиха с тълпата и спокойно се насочиха към аварийното стълбище. Уорън ги чакаше до вратата. Беше облякъл бяла престилка, в ръцете му имаше по една и за останалите от групата. За съжаление обаче само те носеха къси панталонки.
— Създали са нещо важно с тези маймуни, които наричат бонобо! — развълнувано съобщи Джак. — Ето го обяснението за странните резултати от ДНК-пробите!
— Какви ги дрънка? — раздразнено се извърна Уорън.
— Не питай, защото само това чака — предупреди го Лори.
— Чия беше брилянтната идея да се включи противопожарната аларма? — попита Джак.
— На Уорън — отвърна Лори. — Слава Богу, че поне един от нас не си е изгубил ума!
Стълбището ги изведе на паркинга до северната стена на сградата. Събрали се на малки групички, болничните служители оживено разговаряха и гледаха към покрива. Изпепеляващите лъчи на слънцето бяха превърнали асфалта в полуразтопена лава. В далечината се появи вой на противопожарна кола, който бързо нарастваше.