Родени за ченгета
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Родени за ченгета». Краткое содержание книги:
Влязоха в просторен кабинет, украсен с традиционните снимки по стените и широка полица с грамоти и награди.
Зад бюрото седеше директорът на ЦРУ, а зад него стоеше прав униформен служител на военното разузнаване. Компанията се допълваше от представител на АНС и един мъж, когото често показваха по телевизията. Мейс веднага го позна — беше високопоставен служител в Белия дом.
— Мислех, че ще присъства и Стив Ланиър от ФБР — отбеляза Бет.
— Няма да присъства — рязко отвърна директорът, после доста по-меко добави: — Искам да ви благодаря, че приехте поканата ми.
— Нямахме друг избор — хладно отвърна Бет. — А дойдохме, за да получим повече информация.
— Ще ви я предоставя, доколкото мога — кимна директорът.
Бет се намръщи, но замълча.
— При нормални обстоятелства на сестра ви и мистър Кингман не биха позволили да знаят точното местоположение на тази сграда, а още по-малко щяха да бъдат тук — уточни директорът. — Дори и вие не бихте получили достъп, въпреки че сте началник на полицията.
— Но обстоятелствата не са нормални — отбеляза Мейс.
— Точно така — съгласи се директорът на ЦРУ, а представителят на АНС кимна.
— И тъй, какво ще ни кажете? — вдигна глава Бет. — Каква е съдбата на Донъли и Бърнс?
— Отстранени са от постовете им, разбира се.
— Какво означава отстранени? — надигна се от стола Мейс. — Може би са пенсионирани преждевременно със златни часовници за спомен?
— В разузнаването няма подобни процедури, мис Пери.
— Ще бъдат ли съдени? — попита Рой.
— Невъзможно е — категорично отсече представителят на Белия дом.
— Възможно е, разбира се! — повиши тон Бет. — По тяхно нареждане са убити петима граждани на Съединените щати и броят им по чудо не се увеличи с още двама!
— Освен това успяха да хвърлят вината върху един невинен човек, ветеран от Виетнам! — разпалено добави Рой.
— Добре, добре! — вдигна ръце директорът. — Действията им наистина са чудовищни. Напълно съм съгласен.
— Усещам едно „но“ — предупредително го погледна Бет.
— Но предаването им на правосъдието би означавало истината да излезе наяве.
— Те са действали на своя глава — възрази Бет. — Висшестоящите могат да поемат отговорността за техните операции, но вината е тяхна. ФБР осъди Хансен, а ЦРУ направи същото с Еймс. Мисля, че тези прецеденти са достатъчни.
— Вие не разполагате с всички факти.
— В такъв случай чакам да ме осветлите.
— Мога да ви дам дума, че действията им не са били оторизирани от преките им началници — обади се представителят на Белия дом.
— Но за други неща са били оторизирани, така ли?
— В нарушение на законите? — добави Рой.
Директорът на ЦРУ спря тежък поглед върху него.
— Вие проникнахте в посредническата фирма ДЛТ, нали?
— Точно така. И открих една доста умна схема за отклоняване на средства от напълно законни бизнес сделки.
— Разполагате ли с неоспорими доказателства?
— Не.
— Накъде биете? — попита Бет.
— Ние сме във война, госпожо началник. Все повече американци разбират, че тази война не е конвенционална. Срещу огъня се борим с огън, срещу мръсотията — с мръсотия.
— В смисъл?
— В смисъл, че разузнавателната информация е всичко. Печели онзи, който пръв се добере до нея. А ние не сме много склонни да общуваме с хората, които разполагат с подобна информация.
— Казано другояче, те са нашите врагове — поне в очите на американската общественост.
— Фактически нашите обичайни съюзници не могат да ни помогнат в тази война. Ние се бием с дявола, като работим с него. А след като той явно не желае да ни помага от добро сърце…
— Прибягваме до измамни схеми, за да му плащаме? — уточни Рой.
— Пак ще повторя, че не мога да говоря по този въпрос.
— Но ако е така, защо се стигна до убийството на Даян Толивър и Мелдън, които са разкрили играта ви? — попита Бет. — Не можехте ли да ги призовете към патриотизъм? Джейми със сигурност не би застрашил интересите на страната.
— Истината е, че Донъли и Бърнс отидоха твърде далеч при набирането на средствата за заплащане на разузнавателна информация — въздъхна директорът. — Отначало сумите бяха сравнително скромни, но с течение на времето станаха огромни.