Военна морга

— Прецака се. — Той прехвърли торбата с покупките в другата си ръка и затърси ключа за входната врата. — Утре ще се погрижа да ги пропъдя оттук. Просто отсъствах известно време, а у дома трябва да има човек.

— Дали ще е проблем да направим ограда в задния двор заради Сок? Тогава ще можем да го пускаме навън, без да се страхуваме, че ще избяга.

— Нали не обичал да бяга? Сама ми го каза. — Бентън отключи вратата на остъклената веранда.

Зад нея се открояваха тъмните силуети на дърветата в Нортънс Удс. Сградата от дървени трупи с трислоен метален покрив тромаво тъмнееше на фона на небето. Нито един от прозорците й не светеше. Видът на Американската академия на изкуствата и науките ме натъжи и ми припомни за Лиъм Салц и мъртвия му доведен син. Зачудих се дали повреденият робот все още беше там някъде, заровен в снега и замръзнал; мъртъв, както се изрази Луси, понеже слънцето не го огрява. Но имах странното усещане, че някой го е намерил. Може би ФБР. Може би хората от Агенцията за авангардни проекти към Министерството на отбраната, от Пентагона. Може би Дон Кинкейд.

— Мисля, че му трябват ботуши — казах. — Има малки ботуши за кучета, а той има нужда от нещо подобно, за да не си нареже лапите в леда и замръзналия сняг.

— Е, в този сняг няма да стигне много далеч. — Бентън отвори вратата и алармата започна да писука. — Повярвай ми. Доста трудно ще ти е да го накараш да излезе в това време. Надявам се, че е научен да уринира на подходящите за това места.

— Има нужда и от няколко палтенца. Изненадана съм, че Илай, Дон или който и да е не са му купили палтенце. По тези места хрътките имат нужда от такова нещо. Тук наистина не е най-удачната географска ширина за една хрътка, но нещата са такива, каквито са, Сок. Сега ще те сгреем, ще те нахраним и всичко ще е наред.

Бентън въведе кода и рестартира алармата в мига, в който затвори вратата, а Сок се сви в краката ми.

— Ти запали камината, а аз ще приготвя напитките — казах на Бентън. — После ще стопля пилето с ориз, или пък треската с киноа, но не веднага. Цял ден е ял пиле с ориз и не искам да го разболея. Ти какво предпочиташ? Или може би да попитам, какво имаме у дома?

— Във фризера още има от твоите пици.

Запалих светлините. Витражът на стълбището тъмнееше, но си го представих отвън, грейнал от светлините на дома. Великолепна гледка. Представих си ярките, жизнерадостни сцени от френската провинция, когато извеждам Сок през нощта. Представих си, че играя с него през пролетта и лятото в пулсиращия от живот двор, а времето е топло, и това ми се стори успокояващо и елегантно. Живеех в покрайнините на Харвард и се прибирах от работа у дома, при старото си куче. Щях да посадя рози в градината отзад. Звучеше чудесно.