Черният орден
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-751-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса
Фиона се огледа.
Във всяка от нишите по края на гигантския вътрешен двор имаше голяма клетка, преградена с решетки от стъкло и метал, също като вратата, през която току-що беше влязла. Зад решетките се виждаха изгърбени същества. Някои лежаха, други крачеха, едно се беше навело над полуоглозгана бедрена кост и я дъвчеше лениво. Хиените.
Но това не беше всичко.
В някои клетки имаше и други чудовищни създания. Една горила седеше досами решетката си и гледаше право към Фиона с изнервяща интелигентност. Още по-лошо, някаква мутация я беше лишила напълно от козина. Набръчкана като на слон кожа висеше по месата й.
В друга клетка нервно крачеше лъв. Той си имаше козина, но беше твърде светла и на места опадала, кожата му бе покрита с рани и кръв. Дишаше тежко, очите му бяха кървясали. Имаше огромни стърчащи зъби, извити като сърпове.
Навсякъде бъкаше от изродени форми — раирана антилопа с рога като тирбушони, два неестествено високи и мършави чакала, диво прасе албинос с коруба като на костенурка. Отвратителни и тъжни едновременно. Чакалите виеха и скимтяха, движеха се вдървено, като осакатени. А може би бяха.
Жалостта обаче с нищо не намали ужаса на Фиона при вида на огромните хиени. Очите й се приковаха върху онази, която глозгаше бедрената кост на някакво голямо животно — бивол или едра антилопа. Парчета месо и козина още се виждаха на места по големия кокал. Като нищо това можеше да е нейният крак. Ако Грей не я беше спасил…
Фиона потръпна.
Хиената стисна челюсти и скърши костта. Пукотът беше като изстрел.
Фиона подскочи и дойде на себе си.
Върна се при вратата. Беше изчакала достатъчно. Мисията й се беше провалила и не й оставаше друго, освен да се върне в скривалището си с подвита опашка.
Хвана дръжката и я натисна.
Заключено.
Грей се взираше в редицата тежки стоманени лостове. Сърцето му биеше като полудяло. Много време беше минало, докато открие главните превключватели на електрическото захранване. Почти физически усещаше енергията, която течеше по дебелите кабели в тази стая, електромагнитна сила, която сякаш го гъделичкаше в основата на врата.
Вече беше изгубил твърде много време.
След като откри, че един от контейнерите със Зерум 525 липсва — онзи, предназначен за САЩ, — цялата отговорност и спешност на ситуацията се стовари на неговите плещи. Беше зарязал първоначалното си намерение да проучи останалата част от подземието. За момента най-важно беше да предупреди Вашингтон.
Марша му каза, че била видяла късовълнова радиостанция за спешни случаи в охранителния блок, когато я извеждали от килията й. Знаела на кого да се обади — на своя колежка, доктор Пола Кейн, която щяла да предаде съобщението по-нататък. Ала и двамата знаеха, че да тръгнат към радиостанцията ще е убийствено. Имаха ли друг избор обаче?
Поне Фиона беше на сигурно място.
— Какво чакаш? — попита Марша. Беше срязала превръзката, която държеше ръката й на гърдите, и беше облякла лабораторна престилка, взета от едно от гардеробчетата в коридора. В тъмното можеше да мине за някоя от тукашните лаборантки.
В момента стоеше зад гърба му и държеше фенерче.
Грей вдигна ръка към първия лост.
Вече бяха открили противопожарните стълби в подземието. Сигурно водеха към голямата къща. Но за да излязат оттук и да стигнат до охранителния блок им трябваше нещо, което да отклони вниманието и да послужи като допълнителна гаранция за успех.
Бяха открили отговора преди малко. Грей се беше облегнал на една врата в коридора. Усети вибрацията и жуженето на генератора, осигуряващ енергия на подземния комплекс. Ако успееха да изпържат главното табло — да създадат допълнителен хаос, а с повечко късмет и да ослепят за кратко похитителите си, — шансовете им да се доберат до радиостанцията щяха да нараснат значително.
— Готова ли си? — попита Грей.
Марша включи фенерчето. Погледна го в очите, пое дълбоко дъх и кимна.
— Действай.
— Първо осветлението — каза Грей и дръпна първия лост.
А после следващия и следващия.
Лампите във вътрешния двор примигнаха и угаснаха.