Забравените

— Нещо като риск на професията — кимна Пулър.

— Не се обиждай, но вече няма да прекарвам отпуските си с теб.

— Разбирам те много добре.

— Какво стана с Ландри?

— В ареста е. И пее като чучулига. Бълок беше решил да си подаде оставката, но след този удар може да се кандидатира и за губернатор.

— Значи той обра лаврите, а?

— Изобщо не ми пука, генерале.

— Джули — стисна ръката му тя. — Сега не сме на служба.

— Джули — кимна той.

— А Диас?

— Колумбийците прибраха тялото й. Ще я погребат с почестите, които заслужава.

— А Мечо?

— Отърва се с няколко драскотини, също като мен.

— Господи, Джон! — възкликна тя, оглеждайки бинтованите му крайници. — Съвсем бях забравила, че и ти си ранен!

— Дребна работа. Няколко нови белега в колекцията.

— Кажи ми, че хванаха Лампърт, моля те! Последното, което помня, е, че го видях да бяга с белезници на ръцете.

Пулър се поколеба.

— Ще ти кажа истината само ако се закълнеш, че няма да я споделяш с никого — рече той. — Не искам да сринеш кариерата си.

— За какво говориш?

Пулър огледа снопчето маркучи, които бяха прикрепени към тялото й близо до ключицата.

— Включили са те на морфин — отбеляза той. — Срещу болките.

— Мисля, че си прав — кимна тя.

— Но морфинът се отразява на паметта ти.

— Възможно е. Говорехме за Лампърт, нали?

— Така ли?

— Джон!

— Лампърт реши да замине за чужбина.

— Успял е да избяга?! С яхтата си?

— Замина за България. Доколкото разбрах, ще остане да живее там за постоянно.

— Как е възможно това? Защо полицията не го е арестувала?

— Полицията закъсня малко. Използвахме помощната лодка на яхтата му, за да го откараме малко по-надолу по брега, а оттам го прехвърлихме на камион. Полицията е убедена, че е избягал. Поне аз така им казах…

Карсън го гледаше втренчено и мълчеше.

След известно време се размърда и от устата й се изтръгна тежка въздишка.

— Мисля, че морфинът наистина се отразява на краткосрочната ми памет — промърмори тя.

— Напълно те разбирам.

— Кога ще се махна от тук?

— След няколко дни.

— Ще дойдеш ли да ме видиш?

— Всъщност аз живея тук — отвърна той и махна към креслото до леглото, на което имаше одеяло и възглавница.

Тя му се усмихна мило.

— Какво стана с Диего и Матео?

— Прибраха се при своята abuela. В момента съм ги настанил в къщата на леля ми. Полицията разпитва останалите пленници, след което ще ги изпрати обратно по родните им места. Това се отнася и до личната прислуга на Лампърт.

— А Рохас?

— Този път се измъкна, но скоро ще дойде и неговият ред.