Дългото завръщане
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългото завръщане». Краткое содержание книги:
Земята на имението Тибубъра в австралийската Пустош е попила кръвта, потта и сълзите на много поколения от фамилия Керик, но пък им е дала значително богатство. С изчезването на осемгодишния Джереми Керик, който един ден трябва да наследи всичко, златното наследство губи смисъл. Бягайки от болката, че е изоставено от майка си и отхвърлено от баща си, момчето се скита по неизбродните пътища на Пустошта, за да открие истинската човечност у примитивните аборигени. Сред безкрайните диви простори младият мъж успява да спечели сърцето на жената на своите мечти. Заедно те ще посрещнат предизвикателството на Пустошта и ще победят или ще загинат.
До евкалиптите Джереми свали Александра от седлото и опря гърба й до едно дърво. Бързо свали денка от самара на товарния кон и намери шишето с ром, което бе сложил при запасите. Даде няколко глътки на баба си. От силния алкохол цветът на лицето й се възвърна. И Джереми отпи от шишето, после започна да копае под дървото, за да намери суха, гнила кора, която да използва като прахан.
Немислимо бе да продължат пътуването си през този ден. След като запали огън, Джереми направи заслон от дървесна кора, за да се задържа топлината, и прибра там хранителните запаси. Разседла и спъна конете, после отиде с канчетата до чист поток малко по-нагоре и ги напълни. В това време Александра съблече кожуха си и го метна край огъня да се суши, започна да събува и ботушите си. Силата и издръжливостта на баба му продължаваха да учудват Джереми. Бе преодоляла изпитанието с пресичането на водата и изглеждаше почти нормално.
— Ти си наистина забележителен мъж, Джереми — каза тя, докато той слагаше канчетата върху жарта. — Това, което направи днес, е изключително.
Джереми се засмя, съблече кожуха си и го закачи да се суши.
— Ти си забележителният човек тук, бабо. Пътешествието би трябвало да те омаломощава, а ми се струва, че то укрепва силите ти.
, — В Сидни аз просто се стопявах, Джереми. Отчасти от копнеж по Пустошта, и отчасти поради безполезността ми там. Сега имам цел и съм в земята, която обичам. Ти ми върна и двете неща.
Като я гледаше, докато продължиха да разговарят, Джереми осъзна, че е някак променена. Сега не изглеждаше стара, а бе сякаш без възраст. Зад бръчките по лицето й прозираше красивата, очарователната жена от предишни години и една несломима воля. Без съмнение дядо му е бил изключителен щастливец.
Дрехите им взеха да съхнат в топлината на заслона и когато водата завря, Александра сложи по малко чай в канчетата. Споделената опасност при пресичането на поройните води бе създала нова връзка помежду им, чувстваха се по-близки и разговорът им стана по-интимен. Александра говореше за първите си години във фермата Тибубъра и за успеха й да получи законно право върху земята. Джереми й разказа за своето истинско завръщане към заветното си място и за своята увереност, че някога ще намери мястото, към което ще почувства, че принадлежи.
Когато замлъкна, Джереми се питаше дали Александра ще се опита да го разубеди от търсенето, за да поеме управлението на Тибубъра. Знаеше за недоволството й, че чужд човек трябва да ръководи фермата, докато се яви наследник от това поколение или от следващото, който да я поеме. Макар че не искаше да я разочарова, Джереми бе решен да намери собственото си място в живота, а не да заеме мястото на другиго.
В един миг бе сигурен, че тя ще повдигне този въпрос. Очите й се взираха в неговите, сякаш се мъчеха нежно и с обич да проникнат в мислите му. Но след това се усмихна и смени темата.
— Когато умря дядо ти — започна Александра, — заедно с него умря и голяма част от живота ми. А след като ти пристигна в Сидни, изпитах още по-голяма мъка, че го няма. До края на живота си ще съжалявам, че той не доживя да те види като мъж, Джереми. Това би му доставило огромна радост.
— И аз съжалявам, че не съм го опознал, бабо — отвърна Джереми и изпразни пистолета си. — Щеше да е удоволствие за мен.
Александра помълча, докато наблюдаваше как Джереми изсушава пистолета и патроните. Това й напомни за ездачите, които Бъги бе видял.
— Навярно са били пастири на път към някоя ферма. Но и така да е било, почувствах облекчение, като разбрах, че са хванали друг път.
— Но все пак са се отправили на запад, бабо — изтъкна Джереми. — Както ти казваш, може да не са ни мислили злото, но не бива да изключваме напълно и такава вероятност, защото несъмнено ще се натъкнем на някаква неприятност, предизвикана от Крийви. Само още не знаем каква ще бъде тя, кога и къде ще ни се случи.
23.
— Съзнаваме, че съществува риск, господин Спини — каза Александра. — Абсолютно необходимо е обаче да пресечем реката, фериботът не работи и собственикът дори е прибрал желязното въже до другия бряг.
— Да, знам, госпожо Керик — отвърна Албърт Спини. — Но съм сигурен, че не напълно разбирате колко голяма е опасността. Сал се управлява много по-трудно, отколкото лодка, особено, когато реката е придошла.
Джереми слушаше разговора на баба си с местния ръководител на параходната компания. Високият слаб мъж се държеше любезно, но бе силно притеснен. Не му бе приятно да откаже на Александра, но никак не му се искаше да позволи на нея и Джереми да използват сала на компанията.