Жега [bg]

- Няма откъде да знаеш дали се връзва или не.

Той се изправи и я последва до мивката.

- Знам.

- Може би не съм толкова лесна за разчитане, колкото си мислиш.

Джаред я приближи в гръб, отмести конската й опашка и прокара устни по врата й. Все някак щеше да измъкне цялата история от нея. А междувременно я желаеше -топла и мека. Искаше му се да разбере какво у нея го караше да я целува от горе до долу.

Тя се обърна с лице към него.

- Защо започна работа в окръжното шерифство?

Изведнъж Джаред сграбчи плота от двете й страни, залавяйки я като в капан с ръцете си. Тялото й излъчваше сладък и чист аромат под тънката тъкан на белия сатен.

- Защото приключих с армията и нямаше нищо друго, в което да съм добър.

- Добър си в готвенето.

- Благодаря.

Ръцете й се плъзнаха по бедрата му, след това се качиха върху колана.

- Ти си невероятен мъж. Ставаш за модел на някой календар. Или за балетист.

- Това не е голям комплимент.

- И си изключителен любовник. Въпреки че уменията и потенциалът ти в тази област трябва да се преследват от закона.

- Аз представлявам закона - измърмори той, привеждайки глава над нея. - А и съм много придирчив с кого си лягам.

- Е, това вече ме поласка.

Изборът на Дарси да остане в Лъвския залив се струваше все по-странен на Джаред. Тя беше уверена в себе си, познаваше добре силата на сексуалното си привличане, а тук потенциалните й ухажори бяха изключително малко. Какво ли бе правила през времето, прекарано извън градчето? И защо се бе върнала? Може би опитваше да се възстанови след някоя трудна раздяла, завръщайки се на място, където да намери покой.

- Искаш ли да погледаме телевизия? - гласът му прозвуча глухо.

Очите й проблеснаха с мълчалив смях. Беше пределно наясно, че той умира от желание да й се нахвърли, но полага огромни усилия да се сдържи.

- Намери нещо, което харесваш - каза тя. - Аз ще дойда след малко, искам да заредя съдовете в миялната машина.

Той се съгласи само защото искаше да хвърли поглед на къщата й отблизо, без да я изнервя излишно. Огледа всички подробности във всекидневната, които не бе успял да забележи. Погледът му спря върху дивана, на който се бяха любили. Модерният му дизайн с дебели възглавници беше в хармония с висящия над камината голям телевизор. Те обаче не изглеждаха на мястото си сред покритите със стари тапети стени. Масичката за кафе, както и другите две, разположени в ъглите представляваха прости дървени изделия в ретро стил, вероятно имаха сантиментална стойност.

Той спря пред камината и се вгледа в подредените върху нея снимки. На някои от тях се виждаше Дарси с родителите й, а на други беше сама или със сестра си. Не можеше да не му направи впечатление разликата между двете. Позата на раменете на Дарси и вирнатата й брадичка излъчваха самочувствие и смелост, каквито не се забелязваха в срамежливата усмивка на сестра й.