![В черно като полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/2/v-cherno-kato-polunoshch-bg-download.jpg)
В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
— Сите, дъл отглеждаме дечурлигата си както требва?
Сите О’Бери, който усещаше настроенията на Джийни, погледна към спящото момиче.
— Епа как, иска ли питане… ей, виде ли го туй? Мъненко-по-мънечкия-от-мъненкио-кашик срита Ульо Гламав у чатало! Чудно мръсен бой, а нема и четвърт педя още!
— Тъй е, Сите, некой ден че стане велик воин — кимна Джийни, — ама…
— Все им думам — запалено продължи Сите, а един млад Фигъл прелетя над главите им — пътьот към успехо е да им скачате само на онез, дека са по-едри от вас! Важно правило!
Джийни въздъхна, когато поредното фигълче се трясна в стената, разтръска глава и се втурна обратно в битката. Беше почти невъзможно да се нарани Фигъл. Всеки човек, опитал да смаже такъв, щеше да открие, че мъникът, който си е мислел, че е под подметката му, всъщност вече се катери нагоре по панталона му, а след това нещата не потръгват добре. Освен това, ако се случи да зърнеш Фигъл, наоколо най-вероятно има още много, които не си забелязал, а те със сигурност са забелязали теб.
„Мож пък дългучите да имат по-големи проблеми, оти са по-големи от назе“ — каза си келдата и въздъхна вътрешно. Никога нямаше да довери на мъжа си, но понякога се чудеше дали някой млад Фигъл не би могъл да се научи на някакъв доходен занаят, като например… ами счетоводство. Нещо, което не предполагаше да рикошира от стени и да се бие през цялото време. Но пък тогава щеше ли да е Фигъл?
— Боя се за грамаданската мъненка вещуря, Сите — сподели тя. — Нещо не е как требе.
— Она сама сакаше да е вещуря, душко — опита се да я успокои Сите. — Сега требва да си опущи тегобата, също кат назе. Корав боец е она, знайш. Умори с цалувка властелино на зимата и повали с тиган кралцата на феите. Па се сещам и за тогаз, га онзи невидимио звер ѝ се навре у чутурата, ама она го пребори и го отпрати. Боец е она.
— Епа знам я, га че не знам — кимна келдата. — Цалуна зимата, та докара пак пролетта. Велико нещо стори, дума да нема, ама лятото тогаз ѝ даде сила. С оная сила се справи тогаз, не само с нейната си. И харно се справи, нема да си крива душата, не зная некой да мож се справи по-добре, ама требва да е нащрек.
— Що за враг ще да има, дека не мож го посрещнем с нея? — запита Сите.
— Ни знам — оклюма келдата. — Ама туй ми се върти у главата. Га целуна зимата, право ме разтърси из корен, секаш разтърси света. Та все се питам дъл не са се сепнали онез, що се въртят насън. Ти сал гледай да не я изпускате от очо, Сите О’Бери. Неколко очи, не едно.
Глава 4
Голата истина
Тифани се събуди гладна и под звуците на смях. Ембър беше будна и колкото и да бе невероятно, щастлива.
Тифани разбра причината, когато успя да се навре, доколкото можа в тунела, който водеше към могилата. Момичето все още лежеше свито на кравайче, но около нея имаше тумба фигълчета, които се премятаха през глава, подскачаха като на пружинки и чат-пат се препъваха едно друго по ужасно забавен начин.
Смехът беше по-млад от Ембър. Звучеше като на бебе, зърнало искрящи дрънкулки в ярки цветове. Тифани не знаеше как действаха успокойките на Джийни, но явно бяха по-ефикасни от всичко, на което е способна вещица. Изглежда утешаваха хората и ги изпълваха с вътрешен мир. Помагаха им да се съвземат и най-вече да забравят. Понякога на Тифани ѝ се струваше, че келдата говори за тях, сякаш са живи — може би въплътени мисли или мили същества, които някак прогонваха лошото.
— Съвзема се — рече келдата, изникнала сякаш от нищото. — Че се оправи. Ама йоще че я мъчат кошмари. Успокойките немат пълна власт. Сега санким иде на себе си, почва от самото начало, а туй е най-убавото.
Все още беше тъмно, но зората се примъкваше към хоризонта. Тифани трябваше да свърши с мръсната работа преди разсъмване.
— Може ли да я оставя за малко при вас? — помоли тя. — Трябва да се погрижа за нещо.
Не биваше да заспивам, упрекна се тя, докато се измъкваше от дупката. Трябваше веднага да се върна! Не биваше да оставям клетото мъниче там!
Тя понечи да извади метлата от гъстия трънак край могилата и замря на място. Някой я наблюдаваше, усети го направо с гърба си. Обърна се рязко и видя старица, цялата в черно, доста висока, но приведена над бастун. Както я гледаше, жената изчезна, бавно, сякаш се изпари в заобикалящия ги мрак.
— Госпожо Вихронрав? — подвикна Тифани на голия въздух, но това беше глупаво. Баба Вихронрав и мъртва нямаше да хване бастун, камо ли приживе. Но ето че с периферното си зрение долови движение. Отново се извърна и видя заек9, изправен на задни лапи, който я наблюдаваше с интерес и без никаква следа от страх.
9
Независимо от какъв пол са зайците, за истинския провинциалист всички зайци са мъжки. — Б.пр.