На ръба на гроба [bg]

— Чудесно, Катрин. — Тя отново замълча, сякаш искаше да каже още нещо. Очаквах да извика: „Първоаприлска лъжа!“, но беше ноември, така че беше твърде рано за подобни шеги. — Ще се видим в четири.

Когато на разсъмване Боунс влезе в кабинета ми, тъй като Дейв бе поел дежурството при Тейт през следващите дванайсет часа, аз все още бях втрещена. Първо, Тейт се превръщаше във вампир, а сега и майка ми омекваше по отношение на женитбата ми с представител на същия вид. Щях дълго да помня този ден.

Боунс предложи да ме откара на път за летището и после да ме вземе на връщане към базата, но аз отказах. Не исках да съм без кола, в случай че настроението на майка ми се развалеше, което бе много вероятно, или да рискувам да разруша първия ни нормален разговор между майка и дъщеря с появата на Боунс, придружен от непознат вампир. Малко вероятно бе майка ми да понесе гледката на толкова много кучешки зъби, а и Анет ми лазеше по нервите даже в най-добрите ми дни.

Освен това, не можех да си представя как ще обясня на майка ми коя е тя. „Мамо, това е Анет. През XVII век, когато Боунс е бил жиголо, тя му е плащала да я чука, но след повече от двеста години чукане те вече са само добри приятели“.

Да бе, можех да представя Анет на майка ми, само ако си направя лоботомия5.

— Все още не мога да повярвам, че тя иска да поговорим за сватбата — продължавах да се чудя на глас пред Боунс, докато се качвах в колата си.

Той ме погледна със сериозно изражение.

— Майка ти никога няма да прекъсне връзката между вас. Можеш да се омъжиш за самия Сатана и тя пак няма да се откаже от теб. Майка ти те обича, Котенце, макар че през повечето време се опитва да го крие безуспешно. — После Боунс дяволито се усмихна. — Да ти звънна ли след час, за да се престориш, че имаш спешно повикване, ако започне много да се превзема?

— А ако се случи нещо непредвидено с Тейт? — попитах аз. — Може би не трябва да тръгвам.

— Твоят човек е добре. Сега нищо не може да му навреди, освен удар със сребърен кол в сърцето. Иди да се видиш с майка си. Звънни ми, ако се наложи да дойда да я ухапя.

Наистина нямаше какво да правя в базата. Тейт щеше да остане затворен в стаята си още няколко дни, а по очевидни причини не бяхме запланували никакви операции. Това беше най-подходящият момент да разбера дали майка ми бе искрена, като каза, че иска да се сдобрим.

— Дръж подръка мобилния си телефон — отвърнах шеговито. След това потеглих.

Домът на майка ми бе на трийсет минути път с кола от базата. Тя все още живееше в Ричмънд, но в по-провинциалната му част. Старомодният квартал напомняше за района в Охайо, където бе израснала, а и не беше твърде далеч от Дон, в случай че възникнеше някаква опасност. Спрях пред къщата й и изненадано забелязах, че жалузите на прозорците се нуждаеха от боядисване. Така ли изглеждаха, когато за последен път бях тук? Боже, колко отдавна не бях идвала да я видя!