Лебедова песен [bg]

— Боже, к’ва врява само! — Томи продължаваше да стои на прага на вратата. — Млъквай, мамка ти! — изкрещя той и довърши бирата си на една голяма гневна глътка. Погледна Суон със злобен и замъглен поглед. — Ще се радвам да се отърва от теб, хлапе. Погледни тая проклета стая с всичките китки и лайна! Господи! Т’ва е каравана, а не парник! — Томи срита една саксия с мушкато и детето потръпна, но въпреки това не показа слабост, а остана с високо вдигната брадичка и го зачака да се махне. — Искаш ли да знаеш каква е майка ти, хлапе? — попита я заваляно мъжът. — Искаш ли да ти разкажа за онзи бар, в който танцува по масите и дава на мъжете да ѝ пипат циците?

— Млъкни, копеле! — изкрещя жената и Томи се обърна точно навреме, за да не ѝ позволи да го удари по ръката. Блъсна я.

— Аха, давай, Дарлийн! Покажи на хлапето от какво си направена! Разкажи ѝ за мъжете, с които си била и… о, верно, сподели ѝ за баща ѝ! Кажи ѝ, че си била толкова надрусана с ЛСД, ангелски прах и Бог знае какво още, че дори не помниш името на шибаняка!

Лицето на Дарлийн Прескот се изкриви от гняв. Преди години беше красива жена, с хубави скули и тъмносини очи, които изпращаха сексуални послания към безброй мъже, но сега беше изморена и отпусната, с дълбоки бръчки по челото и около устата си. Беше едва на тридесет и две, но изглеждаше поне с пет години по-възрастна; беше навлякла тесни сини дънки и жълта краварска блуза с пайети на раменете. Извърна се от Томи и отиде в „голямата спалня“ на караваната, като по пътя си тропаше здраво с краварските си ботуши от алигатор.

— Хей — обади се ухилен Томи, — гледай да не си счупиш краката от бързане!

Суон започна да вади дрехите си от чекмеджетата на дрешника. Майка ѝ се появи с натъпкан с безвкусни парцалки и ботуши куфар и натъпка в него колкото се може повече от нещата на дъщеря си.

— Тръгваме. Веднага! — каза Дарлийн на детето. — Хайде.

Суон се спря и огледа пълната си с цветя и растения стая. „Не! — помисли си тя. — Не мога да изоставя цветята си! И градината! Кой ще полива градината ми?“

Майка ѝ се наведе над куфара, затвори го и го закопча. Сграбчи ръката на дъщеря си и се обърна да си върви.

Детето успя да си вземе единствено куклата на Бисквитеното чудовище, преди да бъде извлечено от стаята.

Томи ги последва с нова бира в ръка.

— Добре, върви! До утре вечерта ще си се върнала, Дарлийн! Само почакай и ще видиш!

— Ще почакам — отговори жената и блъсна комарника на вратата. В горещата нощ отвън се носеше лаят на кучета. Небето беше пълно със знамена от светлина. Дарлийн ги погледна, но нито за миг не се спря в устрема си към яркочервеното „Камаро“, паркирано зад якия пикап „Шевролет“ на Томи. Жената метна куфара на задната седалка и се намести зад волана, докато Суон, все още облечена с нощницата си, седна на седалката до нея. — Копеле — излая Дарлийн, докато вкарваше ключа в запалването. — Ще ти покажа, задник такъв.