Поглед в бъдещето [bg]

— Няма ли „Макдоналдс“ в Кения? — попита Лойд.

— Разбира се, че има, но… имам предвид, че според табелата бе „Макдоналдс“, но логото беше сгрешено. Сещате се, вместо златните арки имаше някакво голямо „М“ с прави линии — изглеждаше много модерно.

— Значи видението на Олаф е за място, къде често ходи, а вашето е за място, където не сте били никога преди, или поне не сте го виждали никога преди в този му вид?

Жената кимна.

— Предполагам, че е така.

Мичико беше четири места по-нататък в кръга. Лойд не знаеше дали тя е разбрала нещо от чутото или не.

— А ти, Франко? — попита следващия.

Франко дела Робия сви рамене.

— Беше Рим, през нощта. Но… не знам… всъщност сигурно е било някоя видеоигра. Някоя от онези виртуални реалности.

Лойд се облегна напред.

— Защо мислиш така?

— Е, това беше Рим, определено. Точно пред Колизеума. И аз карах кола — само дето всъщност не карах. Изглеждаше, сякаш колата се движи по своя собствена воля. И не мога да кажа със сигурност за колата, в която бях, но повечето от останалите коли се носеха на около двайсет сантиметра над земята. — Той отново сви рамене. — Както казах, някакъв вид симулация.

Свен и Антония, които по-рано през деня бяха споменали за летящи коли, кимнаха енергично.

— Аз видях същото нещо — обади се Свен. — Е, не Рим, но видях летящи коли.

— Аз също — добави Антония.

— Чудничко — каза Лойд и се обърна към младия аспирант, Джейкъб Хоровиц. — Джейк, какво видя ти?

Гласът на Джейк беше тънък, писклив. Той прекара нервно луничавите си пръсти през червената си коса.

— Стаята бе напълно невзрачна. Някаква лаборатория. Жълти стени. На една от стените имаше периодична таблица с надписи на английски. И Карли Томпкинс също беше там.

— Кой? — попита Лойд.

— Карли Томпкинс. Или поне мисля, че беше тя. Изглеждаше много по-стара от последния път, когато я видях.

— Коя е Карли Томпкинс?

Отговорът дойде не от Джейк, а от Тео Прокопидис, който седеше по-нататък в кръга.

— Трябва да я знаеш, Лойд — тя е наш човек, канадка. Карли се занимава с изследване на мезоните; последното, което чух за нея, е, че работи за ТРИУМФ13.

Джейк кимна.

— Точно така. Срещал съм я само няколко пъти, но съм доста сигурен, че беше тя.

Антония, която бе следващата по ред, вдигна вежди.

— Ако видението на Джейк е било за Карли, чудя се дали видението на Карли е било за Джейк?

Всички погледнаха заинтригувано към италианката. Лойд леко сви рамене.

— Има един начин да открием. Можем да й телефонираме. — Той погледна към Джейк. — Имаш ли номера й?

Хоровиц поклати глава.

— Както казах, познавам я едва-едва. Имахме някои съвместни семинари на последната среща на Асоциацията на американските физици и присъствах на доклада й по квантова хромодинамика.