Свещеният меч [bg]

— Трябват ми резервни части — каза Бен.

— Остави го за после. Ела вътре и ще ти приготвя най-хубавия омлет, който някога си опитвал.

— Кафето ми стига — протестира той.

— Моля те! Все пак си на почивка. Всичко е прясно, местно производство. Яйцата са снесени вчера, купуваме ги същия ден от съседите. Не можеш да ми откажеш.

Бен отстъпи. След като се изми от мръсотията, се зае с омлета, който наистина беше изумително вкусен — с органично масло, щипка морска сол и току-що смлян черен пипер.

— Стори ми се, че Саймън излезе рано тази сутрин — каза той, докато дъвчеше.

— Трябваше да замине за Оксфорд, ще даде интервю по радиото — обясни Микаела и отпи от чая си. Омлетът беше само за Бен; тя се опитваше да пази диета.

— Май наистина е знаменитост.

— Човек с мисия, повел еднолична борба срещу упадъка на Църквата.

— Толкова ли е западнала? — попита Бен.

— Изглежда, не си много в течение на нещата.

— Само донякъде — призна Бен.

Но и той усещаше признаците, както във Франция, така и в Англия. Катинарите на църковните врати. Замлъкналите камбани. Занемарените сгради с решетки на прозорците, за да не чупят вандали безценните стъклописи, чиято красота се оценяваше от все по-малко хора.

— Саймън е твърдо решен да влее младост и енергия в християнската вяра. Това са собствените му думи. Бог ни е свидетел, че е нужен човек с неговия ентусиазъм, за да й постави спасителна инжекция. Иначе всичко ще се разпадне. И вярата, и институцията, и църковните сгради. Когато бащата на Саймън почина преди три години, му остави близо четиристотин хиляди британски лири. Саймън дари и последното пени за реставрация на църкви. Но както твърди той самият, църквата не струва нищо без хората в нея. Затова не спира да се бори. Често работи по повече от дванайсет часа на ден. Когато не е в църквата, дава интервюта по радиото и телевизията. Води блог и участва в социалните мрежи. Полага огромни усилия, за да популяризира Христовото учение пред съвременната публика. И го прави с невероятна отдаденост.

— Явно е доста енергичен — каза Бен с пълна уста.

— Дори представа нямаш, Бен. Минаха времената, когато енорийският свещеник водеше спокоен живот в своето уютно кътче. Англиканската църква изнемогва за пари, възрастните свещеници ги пенсионират, а нови попълнения няма. Саймън е принуден да служи в три църкви и постоянно се разкъсва между тях. Някои от колегите му имат и повече, но досега никой не е успял да привлече толкова посетители, колкото него. Той е просто изумителен! Не мога да си обясня как намира време да събере материали за книгата си.

— Каква книга пише? — попита Бен, докато й помагаше да раздигне масата.

— Знам само заглавието — отвърна Микаела и прибра чиниите в шкафа. — И то само защото веднъж Саймън беше забравил разпечатаната титулна страница върху бюрото си. Казва се „Свещеният меч“.