Градът на крадците [bg]

— Жена ми си има всичко, което й трябва, с изключение на яйцата.

Той отново ни погледна знаменателно.

— Яйцата — каза полковникът — се намират трудно.

В продължение на няколко секунди всички стояхме мълчаливо и гледахме как дъщерята на полковника се върти по леда.

— Може би във флота имат — каза Коля.

— Не. Нямат.

— Имат консерви с телешко. Веднъж размених едно тесте карти за консерва с телешко, която ми даде един моряк, и…

— Нямат яйца.

Не се смятам за глупав, но ми отне много дълго време да разбера какво искаше полковникът и още по-дълго време да събера кураж да го попитам.

— Искате да ви намерим яйца? — попитах аз.

— Една дузина — отговори той. — За тортата й трябват само десет яйца, но аз си помислих, че някое може да се счупи, друго може да се окаже развалено.

Той видя колко сме объркани и отново се усмихна с прекрасната си усмивка, като ни стисна за раменете толкова силно, че аз застанах мирно.

— Моите хора казват, че в Ленинград няма яйца, но аз вярвам, че в Ленинград има всичко, дори сега, и просто ми трябват подходящите хора, които да го открият. Трябват ми двама крадци.

— Ние не сме крадци — каза Коля с голямо достойнство, като гледаше полковника право в очите.

Прииска ми се да му шибна един. Откъдето и да го погледнеш, вече трябваше да сме мъртви и замръзнали, струпани в някоя шейна заедно с другите трупове от този ден. Вместо това бяхме получили помилване. Бяха ни върнали живота в замяна на една-единствена проста задача. Може би необичайна, но проста задача. А сега той щеше да провали всичко — и си просеше куршума, което не беше хубаво, но освен това просеше куршум и за мен, а това беше далеч по-лошо.

— Не сте крадци, така ли? Ти си изоставил своята част — не, не, млъкни, не казвай нищо. Ти си изоставил своята част и в мига, в който си го направил, си изгубил всичките си права на войник от Червената армия — правото си да носиш оръжие, да носиш това палто и тези ботуши. Ти си крадец. А ти, Болшой нос, ти си плячкосал един труп. Трупът е бил на германец, така че това не ме обижда толкова лично, но плячкосването на труп си е кражба. Така че нека да не си играем игрички. И двамата сте крадци. Може би сте лоши крадци, така е, и некадърни крадци, абсолютно, но имате късмет. Защото никой не е хванал добрите крадци.

Той се обърна и закрачи обратно към палата. Двамата с Коля останахме още малко, за да погледаме дъщерята на полковника с нейното палто от лисица, което проблясваше на слънцето. Сигурно и тя ни беше видяла, но по никакъв начин не показваше това и не поглеждаше към нас. Бяхме двама от лакеите на баща й, следователно бяхме съвършено скучни. Гледахме я толкова дълго, колкото можахме, като се опитвахме да гравираме нейния образ в мозъка си за целите на бъдеща мастурбация, докато полковникът не ни излая да го последваме и ние не забързахме след него.