Високи залози [bg]

— Не бива да се справяш с това съвсем сама. Можеш да останеш при нас в къщата. Ще е добре и за Нана, и за мен. Зная, че мина доста време…

— Доста време, откакто обърна гръб на брат си.

Значи това беше. Двадесет години неразбирателство си казаха думата, просто така.

Към края пристрастеността на Блейк беше основната тема на разговорите ни. Той отказа да се вижда с мен, когато станах прекалено агресивен и настоях да постъпи в клиника за лечение на наркомани, но очевидно ме го бе споделил с Мишел, която по онова време също прибягваше до хероина, дори и когато бе бременна с Каролайн.

— Всъщност беше точно обратното — казах й, колкото може по-деликатно.

Тя за пръв път повиши тон.

— Не мога, Алекс! Не мога да се върна в онази къща, затова не ме моли повече.

— Разбира се, че можеш.

И двамата се извърнахме. Думите бяха изречени от Нана. Бри, Джени и Али също бяха там, застанали от двете й страни като нейна стража.

Тогава тя се приближи до Мишел и я прегърна.

— От дълго време не сме виждали теб и Каролайн, а ето че сега я загубихме завинаги. Но ти още си част от нашето семейство. Винаги си била.

Нана отстъпи назад и отпусна ръка върху рамото на Джени.

— Джанеле, Али, това е вашата леля Мишел.

— Съжалявам за загубата ти — промълви Джени.

— Каквото и да се е случило до днес или каквото и да се случи утре, точно сега това няма значение — продължи Нана. Гласът й преливаше от емоции и аз долових лек акцент, наследство от южняшките баптисти. — Тук сме, за да си спомним за Каролайн с цялата си любов, която сме съхранили в сърцата си. И когато сбогуването приключи, ще се тревожим за това, което ще последва. — Мишел изглеждаше разколебана. Огледа ни, без дума да отрони. — Тогава всичко е наред — заяви Нана. Потупа се няколко пъти по гърдите. — Господи, цялата тази скръб ме кара да се чувствам ужасно. Мишел, би ли ме хванала за ръка?

Знаех, че сърцето на Нана също се късаше от мъка. Каролайн бе нейна внучка, макар че в действителност не я познаваше и така продължаваше до днес. Междувременно имаше още някой, който се нуждаеше от помощта й. Може би това е моята роля, помислих си аз. Понякога най-добрият или единственият начин да се погрижим за мъртвите е като се погрижим за живите.