![Изворът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/6/izvort-bg-download.jpg)
Изворът [bg]
- Автор: Рэнд Айн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-228-6
- Переводчик: Божидар Маринов
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Изворът [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, сър, нещо като „Изберете строителя на вашия дом така внимателно, както избрахте младоженката, която ще живее в него“.
— Не е зле. Никак не е лошо, Китридж. Имаш ли нещо против да си го запиша?
— Името ми е Кийтинг, сър — каза твърдо Кийтинг. — Можете да използвате идеята. Радвам се, че ви харесва.
— Кийтинг, разбира се! Ами да, разбира се, Кийтинг — каза Франкън с подкупваща усмивка. — Боже мой, срещам се с толкова много хора. Как го каза? Избирайте строителя… много добре казано.
Накара Кийтинг да го повтори и го записа в бележник, с молив, който извади от цял комплект моливи, съвсем нови, цветни, подострени професионално, готови, но неизползвани.
Остави бележника, въздъхна, поглади меката си къдрава коса и каза уморено:
— Е, май трябва да хвърля един поглед.
Кийтинг му подаде чертежа с уважение. Франкън се облегна, взе рисунката с изпънати ръце и я загледа. Затвори лявото си око, после дясното, след това отдалечи картона на няколко сантиметра. Кийтинг нетърпеливо зачака да обърне рисунката. Но Франкън я държеше все така и Кийтинг осъзна, че той изобщо не я вижда. Франкън гледаше рисунката заради Кийтинг; в този миг Кийтинг се почувства лек като въздуха и видя пътя към своето бъдеще — ясен и открит.
— Хм… да — мърмореше Франкън, потривайки брадичката си с два пръста. — Хм… да.
Обърна се към Кийтинг.
— Не е зле — каза Франкън. — Никак не е зле… Е… може би… би могло да е по-изискано, нали, но… е, добре, рисунката е толкова добре направена… Какво ще кажеш, Кийтинг?
Кийтинг си каза, че четири от прозорците гледат към четири гигантски гранитни колони. Загледа се в пръстите на Франкън, които си играеха с моравата вратовръзка, и реши да спести този факт. Вместо това каза:
— Ако ми позволите едно предложение, сър, струва ми се, че орнаментите между четвъртия и петия етаж са доста скромни за такова внушително здание. Струва ми се, че украсен междуетажен корниз ще е доста по-подходящ.
— Точно така. Точно това щях да кажа. Междуетажен корниз с орнаменти… Но… но виж, това ще наложи да се намалят прозорците, нали?
— Да — каза Кийтинг, прибавяйки малко неувереност към тона, с който разговаряше със състудентите си, — но прозорците не са толкова важни за сградата, колкото достойнството на фасадата й.
— Точно така. Достойнство. Достойнството е най-важното, което трябва да даваме на нашите клиенти. Да, определено корниз с орнаменти… Само че… слушай, вече одобрих предварителните чертежи, и Стенгъл толкова хубаво е направил рисунката.
— За г-н Стенгъл ще е удоволствие да я промени, ако вие го посъветвате.
Очите на Франкън уловиха за миг погледа на Кийтинг. След това сведе клепачи и внимателно махна една прашинка от ръкава си.
— Да, да… — каза неопределено той. — Но… наистина ли смяташ, че междуетажният корниз е толкова важен?
— Смятам — бавно каза Кийтинг, — че е по-важно да се направят промените, които според вас са необходими, отколкото да одобрявате всяка скица, както я е направил г-н Стенгъл.
Франкън не каза нищо, а само го гледаше втренчено. Тъй като погледът на Франкън бе съсредоточен, а ръцете му отпуснати, Кийтинг разбра, че е поел огромен риск и е спечелил; изплаши се от риска едва след като разбра, че е спечелил.
Гледаха се мълчаливо през бюрото. И двамата осъзнаха, че са мъже, които могат да се разбират.
— Ще има междуетажен корниз с орнаменти — каза Франкън спокойно и властно. — Остави това тук. Кажи на Стенгъл, че искам да го видя.
Кийтинг тръгна към вратата. Франкън го спря. Гласът на Франкън беше весел и топъл:
— Кийтинг, между другото, мога ли да ти дам един съвет? Само между нас, нямам никакво желание да те обидя, но винено червена вратовръзка ще стои далеч по-добре на сивия ти комбинезон от синята, не мислиш ли?