Любов на колела [bg]

Името й беше Ребека Райхарт, но всички й викаха Беки. Харесваше му как звучи името й. То подхождаше на типично американската й външност.

Нея, обаче, не харесваше.

Ако знаеше, че езикът й е толкова остър, може би щеше да откаже тази задача, когато получи разпореждането да се погрижи жената да ремонтира повредените двигатели на танкера.

Или пък може би не. Това поръчение беше неговият билет за финансова независимост. Но само ако успееше да се въздържи да не я убие достатъчно дълго, за да завърши тя ремонта, който бе…

— Мамка му! — изруга Беки, когато болтът изведнъж се освободи и тя удари лакътя си в съседната част на машината.

Шариф се засмя на нейното нещастие, преди тя да се обърне и да го изгледа гневно. Тъмните й очи — толкова смущаващи на фона на бялата й кожа — мятаха огнени светкавици в негова посока.

— Какво е толкова смешно? — Тя избърса с опакото на ръката си потното си чело, оставяйки там черна ивица от грес.

Мъжът спря да се смее и сви устни от ужасно неугледния й външен вид. Беше мръсна, когато той се качи на борда на катамарана — несъмнено пиратите не се бяха сетили да позволят на жените да се изкъпят. Сега, с потта от почти една седмица върху нея и греста от последните десет часа, младата жена изглеждаше абсолютно противно.

— Връщайте се на работа — нареди той. — Не си играйте с търпението ми с вашата тактика на протакане. Ако продължавате така, мога да реша да започна да отбелязвам всяка изгубена минута върху нежната ви кожа. Виждали ли сте някога какво причинява мокър каиш върху човешка плът?

— Аз не протакам — отвърна Беки. — Ти си този, който изпрати корабните инженери на мостика. Ако ги беше оставил тук да ми помагат, вероятно вече щях да съм приключила.

Вероятно. Но на него не му хареса как тримата мъже я гледаха влюбено. Това беше… дразнещо. Освен това, те бяха много едри и той не искаше да остава сам с тях в пълното с пара машинно отделение, където много лесно можеха да го ликвидират, ако им хрумнеше болната идея да му пръснат главата.

Той участваше в това начинание за пари, а не, за да рискува да го убият или ранят. Беше достатъчно стресиращо, че на практика бе въвлечен в конкретните действия — обикновено седеше в стаи с климатици и чакаше телефоните да звъннат, за да може да измъкне пари от джобовете на богатите западняци. И не искаше допълнително да напряга нервите си, оставайки заключен сам в помещение, пълно с вулгарни, занемарени моряци.

Не. Така беше по-добре.

Само те двамата. Сами.

Посегна към токата на колана си, за да засили въздействието на думите си и каза:

— Ще броя до три и ако не се върнете към работата, ще ви ударя три пъти за всяка секунда от забавянето ви. Едно — започна той, с надеждата, че нейната гордост няма да й позволи да отстъпи. Знаеше, че ще се наслаждава на боя, гледайки как светлата й кожа почервенява от болезнените удари.