Несправедливост за всички [bg]

Аз също се облягам на парапета. Нямам представа как да отговоря. Знам всичко за проблемите в живота му, но не съм наясно дали иска да говори за тях. Накрая решавам да хвана бика за рогата.

— Е, как се справяш? — питам небрежно, като оглеждам нощното небе.

Чувам как Рей си поема дъх, сякаш съм го стреснал.

— Не искаш да знаеш — отговаря той.

Рей е мощен тип, малко по-нисък от мен, но с по-широки гърди и гръб. Гласът му е плътен баритон.

— Разбира се, че искам, Рей. Приятели сме, не помниш ли?

Рей дръпва силно от цигарата. Димът се издига бавно около измореното му лице, обрамчвайки го призрачно за момент, преди да се стопи в тъмнината.

— Днес следобед получихме предизвестие, че банката ще ни вземе къщата — казва той. — Не сме си плащали вноските три месеца.

— Защо не ми спомена нищо? Ще ти дам малко пари на заем.

— Благодаря ти, но не вземам пари от приятелите си.

— Ще ги върнеш.

— Не разбираш, Джо. Сега съм изостанал с три месеца. Но ще минат поне още шест, докато получа ново изслушване пред комисията. Ако ми върнат правоспособността, което не е гарантирано, ще минат още шест месеца, докато се изправя на крака. Ипотеката ми е две хиляди и петстотин на месец. Да не би да искаш да ми заемеш трийсет хиляди, които няма да мога да ти върна в следващите една-две години?

— Разбира се, че искам. Каролайн се грижи добре за парите ни. Мога да се справя с трийсет хиляди.

— Благодаря ти, приятелю — казва той, — но не мога да приема. Просто не мога. Иска ми да се имах твоята предвидливост. Да спестя малко пари, нали разбираш? Господ знае, че изкарах доста през последните петнайсет години. Но израснах беден и винаги исках Тони и Томи да имат най-доброто. Хубав дом, скъпи коли, елегантни дрехи, добра храна. А по Коледа? По Коледа съм абсолютен глупак. Тони ме нарича Дядо Коледа.

— Знам — усмихвам се.

Рей харчи хиляди за храна и подаръци за бедни семейства всяка година. Дарява пари на църквите и благотворителните организации.

— Виждал съм какво правиш по Коледа — добавям.

— Не съм потънал в дългове, с изключение на ипотеката, но разходите по колежа на Томи изядоха повечето ни спестявания.

Бейзболната програма на „Дюк“ отпусна на Томи стипендия, която плати половината от обучението и учебниците му. Но Рей плати останалото: другата половина от обучението, храната и дрехите на Томи, колата, застраховката и бензина, наема за апартамента, джобните му пари. Рей ми е споменавал, че образованието на Томи в „Дюк“ му струва почти четирийсет хиляди на година.