Виртуални вандали [bg]

„Щях да го убия тоя идиот“, помисли си Мат, докато сядаше в стаята, гледайки компютърната конзола.

Анди Муур имаше гадния навик да вмъква забележки, които щяха да го дразнят часове наред — точно като намека за Кейтлин Кориган.

Беше ранен следобед. Дейвид и Анди си бяха отишли отдавна. Баща му и майка му бяха навън по работа. А Мат седеше пред компютъра си, гледайки с празен поглед.

„Просто не си мисли за това“. Думите отекваха в главата му.

Спомни си една стара приказка, която беше чел като дете. Един човек, страдащ от ужасна болест, отишъл при Мъдреца в Планината, за да му помогне да се излекува.

— Много лесно — рекъл Мъдреца. — Днес не трябва да си мислиш за слонове.

Разбира се, това не излекувало болестта на човека. „Как могат хората да прекарат известно време, без да мислят за нещо, което съзнателно се опитват да избегнат?“ Тази мисъл продължаваше да го тормози като нестихващ зъбобол.

Мат пое дъх и се настани на свързания към компютъра стол. Насили се да се отпусне, оставяйки рецепторите на стола да се настроят с имплантите му. Но да си повтаряш, че мисълта ще изчезне, не беше решение на проблема. Трябваше да се предприеме нещо по въпроса.

И в този случай това нещо беше виртуална визита при Кейтлин Кориган.

Мат отвори очи и видя, че се носи из звездния сумрак, загледан в мраморната плоча. По средата й беше обицата на Кет точно където я бяха оставили. Той понечи да я вземе, но внезапно дръпна ръката си. Вместо нея се пресегна за блещукащата червена пешка, която му бе дал Лийф. Поглеждайки надолу, видя, че отново се бе превърнал във фигурата от клечки. Едва след като приключи с превръщането си в прокси форма, Мат взе обицата на Кет и активира програмата за връзка.

Малко по-късно се понесе из обсипания с неон пейзаж на Мрежата. Премина няколко правителствени сгради. Не е учудващо, като се има предвид фактът, че бащата на Кейтлин е сенатор. Но изведнъж точно преди да навлезе в правителствената територия, протоколът за комуникациите го изпрати в обратната посока. Това беше еквивалентът на тих, богат квартал, ситуиран на края на правителствената система. Виртуалните къщи бяха огромни, но не толкова импозантни, колкото вампирските замъци или резиденцията, в която се помещаваше „Maxim’s“.

Мат разбра, че програмата го води към скромно изглеждаща постройка с веранда и колони. Струваше му се доста позната. И сетне я позна. Летеше право към опростен модел на „Маунт Върнън“ — резиденцията от осемнайсети век на Джордж Вашингтон.