Младите лъвове [bg]

Тримата стояха мълчаливо до бара, наблюдавайки как бюфетчикът пълни чашите им.

— Злоупотребата с алкохол — заяви Париш с тържествения тон на проповедник, посягайки към чашата си — е едно от нещата, които издигат човека над животните.

Всички се засмяха и преди да пият, Майкъл вдигна чашата си в чест на Париш.

— За Мадрид! — рече Париш с равен и спокоен тон.

— За Мадрид! — полугласно се присъедини Лора.

Обхванат от предишното си раздразнение, Майкъл се поколеба, но накрая също каза:

— За Мадрид!

Всички пиха.

— Кога се върнахте в Щатите? — попита Майкъл с чувството, че върши нещо нередно.

— Преди четири дни — отвърна Париш и приближи отново чашата до устните си. — Тук в Америка имате много хубави напитки — добави той с усмивка. Тоя човек пиеше непрестанно, пълнейки чашата си на всеки пет минути, но очевидно не се напиваше, а само лицето му ставаше по-червено.

— А кога напуснахте Испания? — запита отново Майкъл.

— Преди две седмици.

„Преди две седмици той все още е бродил по замръзналите пътища край пресните гробове — помисли си Майкъл, — с карабина и в полувоенна униформа, а над него са летели самолети! И ето го сега стои тука в син костюм като шофьор на камион на собствената си сватба и разклаща парченцата лед в чашата си, докато хората край него бърборят за какво ли не — за последните си филми и критиките около тях, за причините, поради които бебетата спят, закрили очи със свити ръчички, — а в ъгъла някакъв китарист пее глупави южняшки балади. И всичко това става в един разкошен, застлан с дебели килими и претъпкан с гости апартамент на единадесетия етаж на сграда, която никой с нищо не застрашава. От високите прозорци се открива изглед към парка, а над бюфета виси някаква жена с три пурпурни гърди. Няма да мине много време и Париш ще се отправи към пристанището — то може да се види от тия прозорци, — ще се качи на парахода и ще се върне в Испания. Но по неговото лице трудно може да се познае какво е преживял, а от добродушното му непохватно държане не може да се съди дали знае какво го очаква.

Хората — продължаваше да си мисли Майкъл — необикновено леко се приспособяват към условията. Ето, Париш е значително по-възрастен от мене, сигурно е водил много по-тежък живот и все пак е отишъл в Испания и е участвал в дълги походи по напоената с кръв земя. Там той е убивал и е рискувал да бъде убит, а сега се връща, за да продължи същия живот…“

Майкъл тръсна глава, обхванат за момент от презрение към себе си — той бе открил, че се дразни от присъствието на тоя човек със загоряло лице и загрубели ръце, който стоеше тук, на този прием, като учтив жандарм, поставен да бди за съвестта на Майкъл.

— … Ние имаме нужда от пари — казваше Париш, обръщайки се към Лора. — Пари и политическа поддръжка. Желаещи да се бият ще намерим много. Но английското правителство е блокирало всичкото злато на републиканците в Лондон, а Вашингтон фактически помага на Франко. Ние сме принудени да пращаме момчетата нелегално, а това изисква средства — за подкупи, за път и така нататък. Веднъж в окопите пред университетското градче, когато беше така студено, че кълна се, на кита биха окапали цицките, около мен се събраха неколцина другари. „Виж какво, другарю Париш — рече един от тях, — ти само хабиш патрони, досега все още не сме видели да убиеш поне един фашист. Но ти си красноречив нехранимайко и ние решихме да те пратим обратно в Щатите. Разкажи там някоя и друга покъртителна, сочна история за героите от безсмъртната Интернационална бригада, която се сражава в първите редици срещу фашистите. Върви и се върни с пълни джобове.“ И ето аз пристигнах. Говоря на събрания и давам пълна воля на въображението си. Говоря и преди да се опомня, публиката пламва от ентусиазъм и става необикновено щедра. Накрая гледам — джобовете ми пълни, а около мен куп възторжени девойки, и започвам да си мисля, че най-после съм намерил истинското си призвание в борбата за свобода. — Париш се усмихна и разкривайки равните си ослепително бели изкуствени зъби, бутна към бюфетчика празната си чаша. — И вие ли искате да чуете някои страшни истории за кървавата борба за свобода в измъчена Испания?