Анн от острова

Искам да ти кажа какво стана в деня, когато ни посети пасторът. Най-смешното нещо, което някога съм виждала. Казах на Марила: „Ако Анн беше тук, щеше много да се смее“. Дори Марила се смя. Знаеш ли, той е нисък, дебел мъж с криви крака. Онази стара свиня на господин Харисън — онази голямата, високата — отново беше дошла насам този ден и нахлу в двора ни, влязла през задната врата, без да знаем, и беше тук, когато пасторът се появи на входа. Свинята диво се втурна да излезе, но нямаше откъде да мине, освен между кривите му крака. Оттам и мина, но понеже беше толкова голяма, а свещеникът толкова дребен, тя го вдигна и го отнесе навън. Докато Марила и аз стигнем до вратата, шапката и бастунът му отхвърчаха в различни посоки. Никога няма да забравя как изглеждаше. А онова нещастно прасе беше изплашено до смърт. Предполагам, прасето е помислило, че го яха дяволът и че ще го отнесе. Слава богу, близнаците не бяха тук. Нямаше да е добре да видят пастора в такова непристойно положение. Точно преди да стигнат до потока, пасторът скочи или падна. Свинята се втурна през потока като луда и се скри в гората. Марила и аз изтичахме долу и помогнахме на пастора да стане и да си изтупа сакото. Не беше наранен, но беше бесен. Сякаш държеше отговорни за случилото се Марила и мен, въпреки че му обяснихме, че свинята не е наша. Цяло лято се заяждаше с нас. Всъщност, защо дойде откъм задната врата? Господин Алън никога не би го направил. Ще мине доста време, докато си намерим човек като господин Алън. Но нека да не пророкуваме. Нямаме ни вест, ни кост от свинята оттогава, вярвам, че повече няма да я видим.