Трите дъщери на Ева [bg]

– Вземи чантата. И всеки по пътя си.

– Курва! – повтори той.

Лицето му потъмня и очите му заприличаха на цепки, докато си поемаше дъх. В далечината премина кола и фаровете ѝ осветиха за миг част от уличката, откривайки ѝ шанс за бягство. Пери отвори уста да извика за помощ, но колата отмина и отново настъпи сумрак. Тя направи крачка назад.

Скитникът я сграбчи за врата и я бутна на земята. Шнолата, която държеше косата ѝ, се изтърколи на улицата с тих металически звук и главата ѝ се удари в асфалта. Странно, но не я заболя. Небето изглеждаше невъзможно далеч и приличаше на бронзов похлупак – неподвижен, тежък и студен. Опита се да стане, ръката ѝ остави кървави следи от раната. Като в забавен каданс видя как мъжът легна върху нея и задърпа роклята ѝ. Устата му миришеше на кисело – на глад, цигари и лепило. Воня на разложение. На Пери ѝ се повдигна.

Плътта, която напираше да влезе в нейната плът, принадлежеше на труп.

Това се случваше непрекъснато в града на седемте хълма, двата континента и петнайсетте милиона гърла. Случваше се зад затворени врати и сред градини, в евтини мотели и луксозни петзвездни хотели, по тъмни доби и посред бял ден. Стига да имаше кой да слуша, бардаците можеха да разкажат безброй истории. Момичета на повикване, момчета "под наем", застарели проститутки... Бити, наранявани и заплашвани от клиентите, които ги унижаваха при най-малък повод. Транссексуалните никога не се оплакваха в полицията, тъй като там ги чакаха нови унижения. Имаше деца, които се страхуваха от роднини, млади булки, които се бояха от свекърите и деверите си, медицински сестри, учителки и секретарки, подложени на тормоз от вманиачени влюбени заради отказ да отидат на среща, съпруги, които мълчаха до гроб, защото в тази култура няма думи, с които да опишеш изнасилване от съпруг. Това се случваше непрекъснато. Сексуалното насилие беше добре познато на Истанбул, който се криеше под балдахина на мълчанието и тайните, опозоряващи жертвите и оневиняващи нападателите. В град, където всички се страхуваха от външните хора, насилието идваше почти винаги от тези, които познаваме и са близо до нас.

В последвалите няколко мига сред смълчания мрак Пери се сепна като от сън само за да се озове в капана на нечий друг кошмар. Случващото се я връхлетя като отделни пластове и тя започна да се бори с мъжа. Почувства се силна, но и скитникът не се даваше, въпреки че беше толкова слаб. Блъсна главата ѝ с глава и тя изпадна в несвяст за няколко секунди. Можеше да се предаде, болката беше толкова силна, че правеше желанието да се остави на отчаянието почти непреодолимо.

В този миг с ъгълчето на окото си съзря силует. Нежен, ефирен, твърде ангелски, за да е на човек. Позна го. Беше то. Бебето в мъглата. Розови бузки, ръчички с възглавнички, яки, пухкави крачета, златисторуси, все още непотъмнели къдрици. Сладко малко дете, само че не беше. Джин. Дух. Халюцинация. Фрагмент от свръхизостреното ѝ боязливо въображение. Това не беше първата им среща.