Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]
Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

Электронная книга - «Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]». Краткое содержание книги:

След двеста години човечеството безгрижно е съсипало скъпоценната си планета… Задава се и собствената му неминуема гибел. Може ли то да я избегне? На каква цена? Как да се спаси от тази „оргия на глупостта“?
Робърт Силвърбърг изгражда един смайващо правдоподобен свят — толкова осезаем, че изглежда единствено възможният. Човекът е все така отдаден на вечените си житейски проблеми — любов, ревност, професионална кариера, секс, пари, приятелство. Но Земята е друга, космосът е постижим, генното инженерство скоро ще предостави ключа към световното господство на една от двете мегакорпорации в Слъчевата система. Алтернативи има, но изборът е страхотно труден, защото е въпрос на морал…
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 144
Перейти на страницу:

КОСТИ БЪБРЕЦИ

БЕЛИ ДРОБОВЕ СЪРЦЕ

КОЖА УМ

Много мило от нейна страна. Като се има предвид, че Изабел направо се отвращаваше от работата му и вътрешно се надяваше, че нищо няма да излезе. Роудс го взе и започна да го върти в дланта си като огромен скъпоценен камък. КОСТИ. БЕЛИ ДРОБОВЕ. КОЖА. Да. БЪБРЕЦИ. СЪРЦЕ. УМ. Известно време не отдели очи от УМ. „Именно там е истинският проблем — помисли си той, — там се крие разковничето.“ УМ.

Лампичката светна отново: „Мешорам Енрон се обажда на втора линия.“

— Кой?

„Мешорам Енрон — повтори автоматът максимално точно. — Израелският журналист. Съгласихте се днес да обядвате с него.“

— Да. Точно така — поколеба се Роудс. И за Енрон не бе готов все още — поне не веднага и не насаме. — Кажи му, че няма да успея за обяд и му предложи вечеря. — Посегна несъзнателно към виртуалните касети на Ван Влиет, остави ги обратно на мястото им, притегли ги отново към себе си и ги заразглежда, сякаш току-що му ги бяха донесли. — Ако приеме, обади се на г-жа Мартин и я свържи с мен. Искам и тя да присъства.

След няколко минути андроидът докладва, че господин Енрон с удоволствие приема поканата да вечерят заедно. Доктор Роудс би ли го взел от хотела му в Сан Франциско в седем и половина? Госпожа Мартин в момента не отговаря, но й е оставено съобщение. Отново се е обадил доктор Ван Влиет, който с нетърпение очаква да обсъди предложенията си с д-р Роудс при първа възможност, дъра-бъра, надявайки се на експедитивен отговор, дъра-бъра…

Да. Дъра-бъра. Най-неочаквано денят се оказа претрупан. Противникът го превъзхождаше по численост. Ван Влиет увеличаваше натиска. Този Енрон, който душеше наоколо и искаше да узнае бог знае какво. Шпионин несъмнено. „Всички евреи са малко или повече шпиони“, помисли си Роудс. Какво още? А е само десет сутринта. Може би време за първата глътка?

Не, бе категоричното му решение. Още е рано.

Но ако бе рано за първата глътка и за доклада на Ван Влиет, това щеше да обърка цялата му програма за деня, което също не бе за предпочитане. Изведнъж се отказа от всякакво умуване. Пълна смяна на посоката — там е разковничето. Посегна под бюрото, ловко отключи барчето, измъкна бутилка коняк и удари една светкавична глътка. Замисли се за момент и отпи още една, по-малка глътка. Усети топлината да се разлива по тялото му, взе предложението на Ван Влиет и го мушна в гнездото.

Виртуалният Ван Влиет моментално се изправи пред него, дребен както в живота: жилаво, спретнато малко човече със студени сини очи, мъничка зализана козя брадичка и предизвикателна стойка, която му придаваше известна внушителност. Едрият и тромав Роудс изпитваше недоверие към ситни мъже. Караха го да се чувства като заобиколена от джафкащи маймуни горила. А и горилите почти бяха изчезнали. Докато маймуните се размножаваха като комари в нововъзникналите джунгли.

Зад Ван Влиет подобно на ореол потрепваше някакво триизмерно изображение от цветни точици, в което Роудс почти веднага разпозна модела на хемоглобиновата молекула. Ван тъкмо казваше: „Това са свързани протеини и се състоят от четири хеми-групи и глобиновата молекула. Хеми-компонентът е порфирин, в който свързващият метален йон се съдържа в двувалентното желязо, т.е. Fe+2. Глобиновият компонент се състои от четири полипептидни вериги, обозначени като алфа, бета, гама и т.н. според аминокиселинната си структура.“

Беше средата на начална лекция относно функциите на хемоглобина. Бе задействал диска неправилно и бе пропуснал встъпителните бележки на Ван Влиет. И по-добре. Чудесно си представяше какво биха могли да представляват. Най-добре да ги подмине.

„… особено важна роля играе пигментът на хемоглобина при дишането на бозайниците, тъй като свързва свободния с молекулярния кислород и по този начин транспортира кислорода из организма. Но хемоглобинът има афинитет и към много други молекули: лесно се съединява с въглероден окис например, което има разрушителен ефект върху организма. Лесно образува съединения и с азотен окис. Серният хемоглобин, който представлява хемоглобин плюс водороден сулфиден газ, е друга важна патологична разновидност на пигмента. Хематинът, който е хидроксилно съединение на хемо…“

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 144
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)