Спирала
- Автор: Ремик Анди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спирала». Краткое содержание книги:
Там, където армиите са безсилни срещу самотен убиец, съществува тайна организация, известна като Спиралата.
Призванието й е да води подмолна война срещу всяка религиозна и политическа принадлежност.
Агентите й изпълняват тайните си мисии по целия свят във вечната битка за оцеляването на цивилизацията.
Но сега е атакувана самата Спирала. И ако тя загине, светът ще загине с нея.
— Трябва да е наистина много мощна технология, че да предизвика такъв интерес… и заплахи за живота ви — меко отбеляза Картър. — Може би някои хора държат процесорът никога да не бъде завършен?
Фойхтер кимна, усмихна се и отпи от брендито си.
— Заплахата срещу племенницата ви… осъзнавате ли, че може да е двоен блъф? Жертвата може да сте вие — каза Картър.
— Да, хрумна ми тази възможност. Но аз мога да се грижа за себе си, господин Картър. Свикнал съм да бъда оперативен — също като вас. Точно сега племенницата ми се нуждае от защита — не мога да бдя над нея по двадесет и четири часа в денонощието. А и с празненството утре и с нейния инат…
— Отново ви съветвам да го отмените.
— Няма да го отменя. — Лицето на Фойхтер се стегна. — Агентите казаха, че ще свикат още хора. А и вие сте тук. — Той се усмихна невесело, зъбите му бяха като надгробни плочи. — Мария ще е в безопасност. Може да не присъства…
Мария вдигна глава и ги погледна. Очите й пламтяха.
— Не, чичо. Няма да се крия.
Гласът й бе изпълнен с негодувание.
— Е, добре.
Картър стана и излезе. Пак валеше. Той извади ЕКуба и го погали като кожата на нежна любима. Свърза се с германските специални служби — FG2. Провери числата. Всички агенти се бяха отчели, както трябваше да правят на всеки петнадесет минути.
Прокле ината на Фойхтер. Празненство! Празненство с колегите в чест на „пробива“.
„Мамка му, Фойхтер. Да си беше останал в Руб ал’Хали!“
Наистина беше много ядосан. Не беше осъзнал, че е призован да работи в онова, за което мислеше като за „домашна територия на Спиралата“. Фойхтер бе една от най-важните клечки — изследовател и военен разработчик — и Картър знаеше, че това задължително означава и много могъщи врагове. Оттук следваше, че играта е много по-важна, отколкото си бе давал сметка отначало. По-важна, отколкото му бе позволила да повярва Наташа.
Обиколи къщата, като проверяваше охранителните пунктове, агентите и собствените си запаси от амуниции, разпръснати на ключови места.
„Излъга — каза Кейд. — Излъга, прекрасни ми братко“.
„Остави ме на мира“.
Долавяше радостта в думите на Кейд — вълнението, тръпката от опасността и предвкусването на предстоящи убийства.
Стой наблизо, каза си сериозно Картър, докато проверяваше последния прозорец. Може и да ми потрябваш.
Четирите черни тойоти „Ленд Крузър 70s“ отбиха от пътя и спряха; дизеловите двигатели 6164сс тихо ръмжаха на празни обороти с обещанието за безгранична мощ и сила. Лунната светлина блестеше по затъмнените стъкла. В гъстата гора от двете страни на пътя се възцари пълна тишина.
Полицейската кола, която ги следваше — бяло БМВ 525 с дебели зелени ивици отстрани — намали и запълзя покрай тях, преди да продължи напред. Червените стопове из-; чезнаха зад завоя и шумът от двигателя заглъхна в гъстата гора.
Четирите тойоти останаха на място с включени двигатели.
Облаци скриха луната. Заваля — отначало слабо, но постепенно дъждът започна да се усилва и накрая се изля същински порой. Водата се стичаше по затъмнените стъкла, тесните крайпътни канавки се превърнаха в буйни потоци.
В сумрака отпред светнаха фарове и пробиха водната завеса. След това се появи синята полицейска лампа и беемвето спря до четирите тойоти. Чистачките работеха на пълна скорост и хвърляха пръски по мокрия път. Една от вратите се отвори и от колата слезе едър мъж, облечен в плътен шинел. Насочи мощния си фенер към предния лендкрузър и предпазливо закрачи напред, поставил ръка на кобура на кръста си. Партньорът му също слезе, но остана до БМВ-то, заел позиция зад отворената му врата. Беше нащрек въпреки презрителната усмивка под буйните му мустаци.
— Verlassen Sie das Auto! — извика първият полицай.
Нищо не помръдна. Първата тойота остана на мястото си с ръмжащ двигател; дъждът се стичаше на ручейчета по тъмното предно стъкло и капака. Полицаят се опита да погледне през стъклото, но не успя да различи нищо.
— Ich sagte, verlassen Sie das Auto! Прозорецът на шофьорското място бавно се плъзна надолу С тихото съскане на електромотор. Полицаят направи крачка напред, вдигна фенера си и освети…