Осем ловки демона
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Осем ловки демона». Краткое содержание книги:
Той се наведе напред. Погледът му беше ясен и проницателен.
— Ще ви покажа кое е дало тласък на старческото ми въображение, но най-напред ме интересува нещо не по-малко важно. Спомена, че Мао Оу-хси е умрял драматично. Имаше ли чудовище?
— Да.
Господарят Ли му разказа просто и ясно какво бяхме видели и докато говореше, в очите на светеца забелязах учудване и недоумение.
— Да, Као, още в началото реших, че този случай е само за теб, но не съм си давал сметка колко съм бил прав — каза Небесният господар. — Преди да ти разкажа каквото знам, имаш ли какво да добавиш?
— Да, наистина — отговори Господарят Ли. — Да започнем с това.
Той извади птичата клетка от гънките на одеждата си и я постави на масата.
— Хубава е и прилича на онази, която носеше Ма. Каква е всъщност? — попита Небесният господар.
— Проклятие! Надявах се ти да ми кажеш, щом я разгледаш отблизо — каза Господарят Ли. — Това наистина е клетката, която си видял и я намерихме точно там, където ни каза, че е била. Интересното е, че Ма Туан Лин е направил отпечатък на стар каменен релеф, изобразяващ клетка като тази. На гърба на отпечатъка е написал нещо, от което може да се съди, че е намерил още осем подобни клетки. Може да се направи правдоподобното заключение, че ги е дал на съдружниците си в някакъв бизнес. Едната открихме у Мао Оу-хси, заради което и отидохме у тях. След убийството клетката беше открадната от друго чудовище. То представляваше човек, наподобяващ маймуна, като онази в дворцовата менажерия, с която толкова се гордее Императорът — сребърно сива козина на челото, светлосини бузи, червен нос и жълта брада. Очите бяха дълбоки и засенчени, а погледът — високоинтелигентен.
Небесният господар кимна:
— Мандрил, ако изключим интелигентността. Защо казваш „човек, наподобяващ маймуна“?
Господарят Ли сви рамене.
— Доколкото мога да кажа, тялото беше като на среден на ръст, но много силен акробат. Освен това движенията и погледът бяха човешки.
Светецът кимна и каза:
— Това същество не ми говори нищо. Казваш, че е отмъкнало клетката на Мао? И пак имаше жерав?
— Преди да успеем да направим каквото и да било, съществото изскочи през прозореца. Щом стана дума за чудовища, трябва да ти кажа, че таласъмът, който обезглави Ма Туан Лин, е мъртъв и нямам никаква представа каква е връзката му с останалото. Опитвам се да разбера кои са собствениците на другите клетки и докато не си изясня защо чудовищата искат да пя вземат, не мога да кажа нищо определено.
Господарят Ли се облегна назад, а Небесният господар се наведе напред, за да измъкне сноп листа от полираната кутия на масата пред него.
— Не мога да ти кажа защо тези клетки представляват ценност за тях, но мога да ти дам материал за размисъл на тема чудовища — каза той. — Когато бях млад студент, много преди ти да се родиш, ако щеш вярвай, преживях нормалния за младостта период на увлечение по древния шаманизъм. Това е шаманизмът на населението, първоначално живяло по земите на днешен Китай. Разбира се, този шаманизъм е бил практикуван от жреци, чиито вярвания и ритуали до голяма степен са в основата на нашите собствени. Тогава много често попадах на влудяващо мъгляви сведения за малка група шамани, които изглежда са били по-велики от всички останали — супер шамани, ако щеш — тайнствени и недостижими. Към тях са се обръщали само в краен случай. Досега не съм успял да го докажа, Као, но ми се струва, че тайнствените закачулени фигури, изобразени по стените на Ию, са именно те.
— Така ли? — Господарят Ли изглеждаше много) заинтригуван. — Има ли конкретна причина да мислиш така?
— Има една конкретна и една неконкретна причина. Неконкретната е, че за тях се знае, че винаги са били мълчаливи, винаги са изпълнявали тайнствени ритуали с тайнствени предмети, които хората не са били в състояние да разберат. Ако щеш и самата атмосфера в Ию ме кара да мисля същото, а освен това изглежда, че шаманите и Ию са от един и същи период. Конкретната причина е, че са били осем, както осемте фигури в Ию. Наричали са ги „Па ненг чих шиш“.
— Осем ловки мъже — каза Господарят Ли замислено. — Може би освен магьосничество са упражнявали и алхимия, инженерство или астрономия.
— Небесният господар сви рамене.
— Никъде не се споменава с какво точно са се занимавали и се съмнявам, че някой знае. Но навремето попаднах на един извънредно интересен фрагмент, отнасящ се за тях. Тогава го сметнах за примитивен мит, но ми се строи достатъчно интересен, за да го отбележа в записките си.