Вихреният танцьор

— Оставаш тук — заповяда Джовани. — Подчини ми се, Елизабет!

Момичето го удостои със страхлив поглед и изхвърча от работилницата.

В този миг Балано започна богохулствено да проклина.

— Те ще умрат от глад на улицата, скоро ще видиш с очите си, нахална неблагодарнице!

— Не, няма да умрат от глад. Няма да го допусна. — Невъзмутимият й поглед го пронизваше. — И също няма да допусна да ги оскверниш. Знам какво ще им причиниш, когато вече няма да ме има. Бартоломео твърде скоро ще стане твой роб, каквато бях аз, а пък от Елизабет ще направиш блудница. Но по-скоро ще те изпратя в преизподнята, отколкото да допусна това. После се обърна към Лион: — Да тръгваме оттук.

— Много благодаря — отвърна иронично той. — Мога ли да ти напомня, че ти ми принадлежиш, а не аз на теб? — Той я последва на улицата.

— За това няма нужда да ми напомняте. — Тя пристегна още по-здраво шала около себе си, за да се защити от ледените тръпки, който вълнението отприщи. Трябва да измисля нещо, разсъждаваше премаляла, ала беше толкова изморена и смазана, че главата и бе празна. — Защо ме купихте?

— Просто прищявка.

Тя поклати отрицателно глава.

— Та вие въобще не сте импулсивен човек. Не вярвам, че бихте предприели нещо просто така.

— Ах, значи за теб съм лесен за разгадаване? — попита Лион тихо. — Ще бъде по-умно, ако внимаваш с преценките.

— Трябва да се опитам да ви разбера. — Тя се обърна към него и го изгледа от горе до долу. В тона й се долавяше крайно отчаяние. — Трябва да проумея, какво представлявате и какво искате, за да мога да ви го дам. За да намеря начин… — спря насред думата, за да си поеме дъх, тресяща се от вълнение. — Да не би да се сърдите, че ви окрадох? Може би ме купихте, за да ме измъчвате както ви хрумне?

Той присви устни.

— Изтезанието на деца не спада към моите удоволствия.

— Та аз не съм дете. Вече станах на шестнадесет години.

Очите му заблестяха развеселено.

— В такъв случай навярно ще променя убежденията си. Ще трябва да видя дали в подземията на Мандара не се въргалят някакви инструменти за изтезания.

— Нима ще напуснем Флоренция? — Тя се намръщи. — Това усложнява нещата.

— Моля за извинение. Не пропускай да ме осведомиш, ако плановете ми са ти неприятни. — Саркастичното изражение на лицето му отстъпи място на мрачен предупредителен поглед. — Утре сутринта ще обърнем гръб на Флоренция и те съветвам да не ми се противопоставяш толкова бурно, както си свикнала да го правиш с досегашния си господар.

— Вие не сте Джовани. — Нейният отговор беше толкова занесен, колкото и погледът й. — Но аз трябва да знам какво искате от мен.

— Съвсем просто. Желая да имам робиня, която безусловно да изпълнява всичките ми заповеди. Защото иначе щях да те купя?

— Няма да убивам заради вас.

Той повдигна вежди от почуда.

— Ако това е единственото ти ограничение, мога да го приема.

Събрала цялата си смелост. Санчия каза задъхано:

— Бих искала да сключа с вас една сделка.