Почти безобидна
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Почти безобидна». Краткое содержание книги:
Чипът, който извади Форд, съдържаше инструкциите за всички условия, необходими на робота, за да се чувства щастлив. На практика това означаваше един малък електрически заряд да достигне от точка в лявата част на цокъла до точка в дясната му част. Чипът решаваше дали да достигне или не.
Форд извади малката жичка, която бе забол в пешкира, след което мушна единия й край в горния ляв ъгъл на цокъла, а другия — в долния десен ъгъл.
Нямаше нужда от нищо повече. Сега роботът щеше да се чувства щастлив, каквото и да се случеше.
Форд бързо се изправи и махна пешкира. Устройството се издигна като замаяно нагоре, следвайки донякъде крива траектория.
Обърна се и го видя.
— Мистър Префект! Сър! Толкова се радвам, че ви виждам!
— И аз се радвам, приятелю — отговори Форд. Роботът веднага докладва в центъра, че всичко в този най-прекрасен от прекрасните светове е наред, алармените инсталации утихнаха и животът се върна към нормалното си състояние.
Или почти до нормалното.
На това място имаше нещо странно.
Малкият робот гукаше с електрически възторг. Форд забърза нататък по коридора, оставяйки малкото устройство да подскача след него и да му казва колко прекрасно е всичко и колко се радва, че може да му каже това.
Само че Форд никак не се радваше.
Разминаваше се с хора, които не познаваше. Не бяха от неговия тип. Бяха прекалено добре поддържани. Очите им изглеждаха твърде мъртви. Всеки път, когато му се стореше, че вижда познат, и забързаше, за да му каже „здрасти“, се оказваше, че е някой съвсем друг, с прекалено изрядна прическа и много по-съсредоточен, решителен поглед от всички, които познаваше.
Стълбището бе преместено на няколко инча встрани. Таванът бе малко по-нисък. Едно фоайе изглеждаше малко по-различно. Всичките тези неща сами по себе си не го безпокояха, макар че донякъде пречеха на ориентацията. Безпокоеше го обзавеждането. По-рано то беше крещящо и блестящо. Скъпо — защото Пътеводителят се продаваше добре навсякъде в цивилизованата и постцивилизованата Галактика — но скъпо и забавно. В коридорите бяха подредени машини за игри. Безумно оцветени рояли висяха на таваните, зли морски същества от планетата Вив се надигаха от басейните в залесените атриуми, роботи-сервитьори в глупави престилки обикаляха из коридорите и се чудеха на кого да връчат пенливи напитки. Служителите държаха в кабинетите си опитомени вестдракони на верижки и птероспонди в кафези. Хората знаеха как да се забавляват а ако не, имаха на разположение специализирани курсове, с чиято помощ да поправят положението. Сега от това не бе останало нищо. Някой се бе развъртял и бе наложил безумния си вкус. Форд зави рязко в малка ниша, протегна ръка и дръпна летящия робот след себе си. Клекна и се втренчи в бърборещото нещо.
— Какво е станало тук? — попита той.
— О, само най-прекрасни неща, сър, само най-приятните възможни неща! Мога ли да седна в скута ви, моля?
— Не — сряза го Форд и го бутна настрани. Това пренебрежително отношение изпълни устройството с възторг и то започна да се издига, да ломоти щастливо и да прави лупинги. Форд отново го хвана и го закрепи неподвижно пред лицето си. Роботът се опита да остане на място, но все още трепереше леко.
— Нещо се е променило, нали? — просъска Форд.
— О, да! — проскимтя малкият робот в отговор. — Случи се нещо най-прекрасно и чудесно! Толкова се радвам за всичко това!
— А как беше преди?
— Страхотно!
— Но ти харесва промяната? — попита настоятелно Форд.
— На мен ми харесва всичко! — простена роботът. — Особено когато ми крещите така! Направете го пак, моля ви!
— Кажи ми какво се е случило!
— О, благодаря, благодаря!
Форд въздъхна.
— О’кей, о’кей — каза задъхано роботът. — Пътеводителят има нов собственик. Ново ръководство. Толкова е великолепно, не, просто ще се разтопя. Разбира се, и старото ръководство беше страхотно, но не съм сигурен дали и по онова време мислех така.
— Това е било преди да мушна тази жица в главата ти.
— Колко вярно! Наистина колко чудесно вярно! Колко прекрасно, фантастично, невероятно, убийствено хубаво вярно!
Каква предизвикваща екстаз вярна забележка!
— Какво се е случило? — продължи да упорства Форд. — Какво! Това ново ръководство? Кога е поело работата? О… зарежи! — добави той, когато малкият робот започна да се киска от неконтролируема радост и да се трие в коляното му. — Ще ида и ще разбера сам.