Играта на живота и как да я играем
- Автор: Шин Флорънс Сковъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Ф. Янева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на живота и как да я играем». Краткое содержание книги:
Книгата на Флорънс е едно от първите съчинения, които акцентират върху силата и влиянието на духовните закони и изтъкват тяхното следване като сигурен залог за постигане на лично щастие, богатство, здраве и успех.
Същността и механизмът на действие на такива принципи като Законът за Просперитета, Законът за несъпротивлението, Кармичният закон и Законът на опрощаването са илюстрирани с истории и случки от живота на стотици хора, които чрез словесни утвърждения и системно самовнушение успяват да поставят под контрол външните фактори в живота си и да реализират себе си, постигайки всичко, което им се полага по божествено право.
Имам приятелка, която ежедневно използва своята музикална кутия за такива цели. Тя помага да постигне състояние на пълна хармония и да освободи въображението си.
Друга жена често танцува, докато изрича твърденията си. Ритъмът и хармонията на музиката и движението придават на думите изключителна сила.
Човек трябва също така да не забравя да цени „дните, в които не се случва нищо особено“.
Неминуемо, преди да открием бряг, откриваме „признаци на суша наблизо“.
Преди Колумб да достигне Америка, забелязал птици и клонки, от което разбрал, че наблизо има суша. Същото е и с проявлението на събитията; но често човек взема признаците за самото проявление и се разочарова.
Ето един пример: една жена „изрекла нужните думи“, за да получи сервиз. Не минало много време и една приятелка дала чиния, която била стара и пукната.
Тя дойде при мен и ми се оплака: „Помолих се за сервиз, а получих една пукната чиния“, на което аз отговорих: „Чинията е била само предизвестие. Тя показва, че сервизът е на път — гледай на случилото се както Колумб на птиците и клонките“. Не след дълго дойде и сервизът.
Когато човек продължително се прави, че е получил това, което иска, той въздейства върху подсъзнанието. Ако се прави на богат и на преуспял, след време „ще жъне“ богатство.
Децата винаги действат точно така. „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“.
Отново бих желала да подкрепя казаното с пример от живота. Познавах една жена, която беше много бедна, но нямаше човек, който да може да я накара да се чувства бедна. Богати приятели я подкрепяха с дребни суми, като непрекъснато напомняха за бедността и за това, че трябва да внимава и да пести. Независимо от техните съвети тя изхарчваше всичките си пари за една шапка или за да направи подарък на някого и да бъде в ентусиазирано състояние на духа. Мислеше непрекъснато за красиви дрехи, за „пръстени и дрънкулки“, но без да завижда на другите.
Тя живееше мислено в света на чудесата и само богатството смяташе за нещо реално. Не след дълго тя се ожени за богат човек. Тогава пръстените и другите красиви неща се материализираха. Не зная дали точно този човек е бил „божественият избор“, но в живота настъпи изобилие, защото във въображението си тя бе виждала само картини на изобилие.
За човека няма спокойствие и радост, докато не изличи от подсъзнанието си всички страхове.
Страхът е зле направлявана енергия, която трябва да се пренасочи или да се преобрази във вяра.
Иисус Христос казва: „Защо сте толкова страхливи, маловерци?“. За човека, който вярва, няма невъзможни неща.
Често моите ученици ме питат: „Как да се отърся от страха?“.
На което аз отговарям: „Като посрещате лице в лице това, от което се страхувате“.
„Лъвът черпи безстрашието си от вашия страх“.
Приближи се до лъва и той ще изчезне; побегни от него и той ще се втурне подире ти.
В предишните глави показах как лъвът на недоимъка изчезва, когато човек харчи без да се страхува, показвайки по такъв начин, че Бог е първоизточникът на неговите блага, следователно благата му са неизчерпаеми.
Много от моите курсисти излязоха от плена на бедността и сега са щедро дарявани с блага, след като се отърсиха от страха си от недоимъка, харчейки пари. Подсъзнанието се впечатлява от истината, че Бог е и Дарителят, и дарът; следователно, когато човек е едно с Дарителя, той е едно с подаръка. Едно прекрасно твърдение в този контекст е: „Сега благодаря на Бога-Дарител за Бога-подарък“.
Човек толкова дълго се е самоизолирал от своето добро и от първоизточника на благата си, обладан от мисли за раздяла и недоимък, че понякога е нужен динамит, който да разчисти тези неверни представи от подсъзнанието му, и динамитът е важно събитие.
Ние виждаме от примерите, описани по-горе, как човек се освобождава от своя плен, показвайки безстрашие.
Човек трябва да се наблюдава непрекъснато, за да разбере дали мотивът му за действие е страх или вяра.
„Изберете си сега, кому да служите“ — на страха или на вярата.
Може би човек се страхува от другите. Не избягвайте хората, от които се страхувате; срещнете ги в добро настроение и те ще се окажат или „златни нишки от веригата на доброто ви“, или безпроблемно ще изчезнат от пътя ви.
Възможно е човек да изпитва страх от болести или вируси. Дори и при грипна епидемия, стига да не се страхува, нищо лошо няма да му се случи.
Човек може да се зарази от вирус само когато вибрира с вибрацията на вируса, а страхът притегля човека надолу към нивото на вируса. Разбира се, болестотворният вирус е продукт на тленния ум, и това е нещо лесно за разбиране. В божествения ум не съществуват вируси, следователно те са плод на „необосновано въображение“.