Неукротимо сърце
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неукротимо сърце». Краткое содержание книги:
Велики боже, каква страстна жена! Сигурно щеше да е чудесна партньорка в любовната игра. Очевидно бе обезумял, но нямаше никакво намерение да се откаже от започналия лов.
— Но какво се е случило? Защо си толкова гневна, Джу? — Себастиян смаяно вдигна глава от дъската за шах, когато сестра му влетя в стаята като вихър.
— Никога в живота си не съм била толкова бясна — изсъска тя, докато сваляше ръкавиците от треперещите си ръце. — Лорд Карингтън има безкрайното… бездънното нахалство да ми предложи собствена банкова сметка. — Тя хвърли ръкавиците на дивана и започна да изважда иглите от косата си.
Себастиян подсвирна през зъби.
— Какво му отговори?
— Застрелях го. — Джудит измъкна пистолета от чантичката си и го хвърли при ръкавиците на дивана.
Брат й се пресегна и вдигна оръжието. Попипа дулото, помириса го, после завъртя магазина. Беше празен.
— Да, със сигурност си стреляла с пистолета — изрече спокойно той, — но кой знае защо се съмнявам, че си застреляла маркиза. Ти имаш дяволски горещ темперамент, но не си убийца.
Джудит прехапа устни. Себастиян умееше да я отрезви и да я върне на земята.
— Стрелях между краката му — обясни тя. — Но го уплаших, Себастиян. Когато извадих пистолета и го насочих към гърдите му, той повярва, че ще се пренесе на небето, и се уплаши. — Тя се изкиска задавено. — Налей ми чаша шери, моля те. Прекарах ужасен предиобед.
Себастиян наля от гарафата две чаши шери и й подаде едната.
— И какви бяха условията за собствената банкова сметка? — осведоми се безизразно той. — Естествено питам от чист търговски интерес.
Когато му разказа всичко, младият мъж отново изсвири през зъби.
— Ако не беше Грейсмиър, можехме да извлечем голяма изгода.
— Нима си готов да продадеш собствената си сестра? — извика възмутено Джудит.
— О, само на онзи, който предложи най-много — отвърна сухо Себастиян.
Джудит хвърли една възглавница по него, после се наведе и разгледа шахматните фигури на дъската. Шахът беше чудесна тренировка за ума, особено когато предстоеше вечер на игралната маса.
— Когато отидем в Лондон, ще рискуваме някой да заподозре, че не сме хората, за които се представяме — заговори сериозно Себастиян. — Това означава, че никога няма да попаднем в кръга на Грейсмиър. — Той отпи глътка шери и продължи: — Неволно си оставила у Карингтън погрешно впечатление. Смятам, че е време да смениш тоалетите си с по-строги и да станеш набожна, скъпа моя.
— А ти какво ще правиш през това време, братко? — Джудит го наблюдаваше внимателно.
— О, аз ще се представям за сериозен изследовател на чуждите страни — отговори весело той. — Ще разказвам за дългите си пътешествия, ще парадирам със знанията си, ще бъда учудващо досаден и непрестанно ще говоря за флората и фауната на екзотични райски места.
Джудит се изкиска. Не можеше да си представи как Себастиян, който винаги беше в добро настроение и обичаше да се шегува, ще се вживее в тази роля.
— Тогава ще трябва да се откажеш от раирани жилетки и колосани шалчета и ще играеш вист за едно пени точката.
— О, не вярвам, че бих могъл — възрази с въздишка той. — Не и ако трябва да печелим всяка вечер, за да плащаме издръжката си. — Застана до Джудит и погледна към шахматната дъска. — Виждаш ли какво става? Белите настъпват и след три хода противникът е мат. Половин час се опитвах да реша проблема и стигнах до извода, че трябва да превърна пешката в дама. Но тогава ще стане пат.
Джудит се намръщи замислено. Какво ще да стане, ако пешката бъде заменена от кон? — запита се тя. Представи си ситуацията и предложи:
— Да опитаме с пешка срещу дамата.
Себастиян придвижи фигурите, последва сам логиката на играта и реши проблема.
— Умно момиче — похвали я той и обърна черния кон. — Ти винаги си виждала по-далеч от мен.
— На шах да, но на пикет ти си по-добър.
Себастиян вдигна рамене, но не възрази.
— Ще ядем ли? — попита той и посочи към масата.
Джудит се намръщи. Яденето, което им беше сервирала хазайката, изглеждаше ужасно.
— Пак ли хляб и сирене? — попита недоволно тя.
— Нали сме канени у семейство Гарднър — напомни й Себастиян и си отряза филия хляб. — А вечерята у дукеса Ричмънд със сигурност ще е богата и вкусна.
— Аз пък мисля, че почтеният маркиз Карингтън също ще присъства на бала. — Джудит седна и заби ножа в парчето сирене. — Досега не се представих много добре в усилията си да го обезоръжа, нали? — попита тихо тя и сбърчи чело. — Не е много прилично да заплашваш един мъж с оръжие. — Пъхна в устата си парче сирене и го задъвка с отсъстващ вид. — О! Забравих да погася дълга си. Дължа на Карингтън двадесет гвинеи.