Картите на госпожица Барлов (или Убийство по английски)

Най-трудно ми беше да се досетя как е организирал алибито си. После чух господин генерала да обвинява Джеймз, че е пипал рибарските му принадлежности. Спомних си, че в този шкаф вие, господин генерал, държите много ролки с едни такива много тънки, прозрачни конци и понеже в същия момент госпожица Уебстър спомена за някаква димна завеса, изведнъж всичко застана на мястото си. Димна завеса, фалшиво алиби, невидима нишка… И ми стана ясно как е било направено.

Тя замълча, леко задъхана, и хвърли триумфален поглед към внимателно слушащата я аудитория.

— А как разбрахте, че точно Харолд е убиецът?

— О, с това проблеми нямаше. То се знае, мислех и върху други евентуални кандидатури, но той подхождаше най-добре. Знаех, че е постоянно без пари. Освен това беше много лош младеж. В това отношение нямах никакви съмнения. Още като малък беше трудно дете. Веднаж ми сипа сол в чая. Сега повтори същата поразия. Само че този път не със сол… Общо взето, хората обичат да извършват едни и същи неща… Такава е човешката природа…

— Не можете да ме убедите, че сте го подозирали само защото ви е посолил някога чая!

Госпожица Барлов скромно наведе очи:

— Прав сте, генерале. Имах и други основания. Нали си спомняте, че в деня на смъртта на Джейн й гледах на карти. Картите се подредиха много лошо. От тях излизаше, че горкичката Джейн скоро ще умре. И не само това… Картите показваха, че опасността за Джейн произлиза от млад тъмнокос мъж. Господин Харолд беше единственият тъмнокос мъж в тази къща, а аз вярвам, че картите не лъжат, господин генерал…