Покорителят

Именно тази новина преля чашата. Джорджина побесня. В гнева си разкъса две от най-хубавите си рокли и изхвърли нощното гърне през прозореца.

Трябваше веднага да напусне Англия. Вече й беше все едно колко време ще трае пътуването. Затова взе твърдото решение, че ще се качи на един от корабите, които потегляха тази седмица, и ще изтърпи стоически осем — до десет месечното плаване. И това след само два дни търсене на подходящ кораб. Когато на следващата сутрин съобщи решението си на Мак, той се върна само след няколко часа с имената на три английски кораба, които напускаха пристанището идната седмица. При предишните им разговори Мак не бе споменал тези кораби, защото те пътуваха под английски флаг и екипажите им се състояха изключително от англичани. Мак беше абсолютно сигурен, че Джорджина ще отклони категорично предложението му. Нали беше заявила, че никога вече не иска да вижда англичанин, а това изглеждаше също толкова сериозно, колкото и решението й незабавно да напусне Англия. И наистина — тя отклони безцеремонно предложението, без дори да го изслуша. След дълго колебание Мак спомена още една възможност да се завърнат бързо вкъщи.

— Има един кораб, който ще тръгне на път още с утрешния прилив. Не вземат пътници, но търсят моряк и прислужник за кабината.

В очите на Джорджина блесна интерес.

— Искаш да кажеш, че ще трябва да поработим по обратния път?

— Само си помислих, че така е по-добре, отколкото да прекарам половин година в морето с някакво си момиче, дето не го свърта.

Джорджина не можа да не се засмее, защото Мак бе подчертал преувеличено последната дума и при това отчаяно бе опулил очи. След разочарованието, преживяно в къщата на Малкълм, това беше първата усмивка, която огря лицето й.

— Може би ще се укротя, щом намерим подходящ кораб. О, Мак, идеята е чудесна — въодушеви се тя. — Корабът американски ли е? Колко е голям? Къде отива?

— По-спокойно, малката. Казва се „Мейдън Ан“, тримачтов ветроход от Западноиндийските острови. Прекрасен съд и съвсем чист. Но ми прилича на преустроен военен кораб и все още е напълно въоръжен, макар че е частна собственост.

— Всеки търговски кораб, който плава в онези гъмжащи от пирати води, трябва да бъде въоръжен. Всички кораби на „Скайларк“ по маршрутите на Карибието са въоръжени и въпреки това често са ги нападали.

— Да, може би си права — съгласи се Мак. — Но „Мейдън Ан“ не е търговски кораб, поне не в това плаване. Не носи товар, само баласт.

— Кой капитан може да си позволи да плава без товар… — Макар много добре да знаеше, че следващите й думи ще засегнат дълбоко човек, имащ зад гърба си тридесет и пет години служба на товарни кораби, тя невъзмутимо продължи: — Сигурно е пират.

— Капитанът бил странна птица, обясни подофицерът, непрекъснато променял курса и обичал да се разхожда без посока — отговори примирително Мак.