Малката стопанка

— Съжалявам, Робърт. Ужасно, ужасно съжалявам и съм страшно притеснен. Или вече казах това?

Лорд Робърт стоеше пред тоалетната масичка, взираше се в огледалото и се питаше дали изглежда по-различно сега, когато вече беше женен мъж. Не виждаше никаква разлика.

— Да, Уилям, това вече го каза — отговори той и се обърна, за да се усмихне опрощаващо на брат си. — Каза го, римува го, дори сътвори музика по него, докато вечеряхме, е, как беше за удоволствие на месаря, търгуващ със свинско, и закръглената му съпруга. Мисля, че сега вече можем да отхвърлим тази тема.

Лорд Уилям отпусна брадичка върху гърдите си, както си седеше проснат в близкия стол, с протегнати напред дълги крака, за да пази равновесие, и с почти празна чаша в дясната ръка.

— Да протестирам срещу сватбата! Божичко! Роби, папа щеше да ме застреля, ако имаше пистолет в жилетката си. Твоята бедна малка булка, бедната малка Нора Джейн… Това е името й, нали? Нора Джейн? Нора Джейн Темпъл Гиър, а? Такъв дълъг списък от имена за такова малко същество! Тя ми прости веднага. Хубаво дете. Е, не е изключително красива, нали? Въпреки че наистина ми харесват очите й. Те са нежни и доста приличат на тези на Граулър, не мислиш ли?

— Сравняваш съпругата ми с тази твоя хрътка, така ли, Уилям?

Робърт наметна халата върху раменете си. Беше съблякъл сакото, жилетката, бе свалил вратовръзката, но остана по риза и бричове, понеже не искаше да кара младата си жена да се разкрещи посред нощ, в момента, в който той влезеше в спалнята.

Уилям се постара да се вдигне от стола. Внимателно се придвижи по килима към масата с напитките и си наля либерално още три пръста бренди. В крайна сметка той беше прецизен в спазването на навиците си. Не беше като някои пияници, които се освобождаваха от ненужните чаши и пиеха направо от бутилката.

— Аз харесвам Граулър, Робърт. Харесвам го много повече от някои хора. Но, предполагам, че си прав. Не трябваше да го казвам. Не трябваше да си го помислям. Ще ме извиниш пред жена си отново, нали?

Робърт кимна, въпреки че нямаше намерение да се втурне с пълна скорост към младоженката си и да повтори сравненията на брат си за външния й вид. Така че не виждаше и причина да й предава извиненията му.

— Не мислиш ли, че направи достатъчно набези във винарската изба за един ден, Уилям? — попита той, наблюдавайки как брат му яростно се бори да се настани отново на стола.