Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Кори’нх забеляза знаците върху корпуса. Огромните двигатели не достигаха светлинна скорост. Били са му необходими векове, за да прекоси космическата бездна… и все пак дръзките човешки същества бяха долетели със старинния заселнически кораб.
— По дяволите! Това да не е… „Бъртън“?
Губернаторът оглеждаше с презрение огромния съд.
— Слънчевият флот ескортирал това нещо до Добро. Навремето смятали да разрешат на човеците да се заселят с нашата отломъчна колония тук и така да се съберат две раси. Губернаторът дори взел човешка жена — капитана на „Бъртън“ — за своя съпруга. Но другите човешки същества… не могли да свикнат. Преди да бъде установен официален контакт или да бъде изпратена делегация на Земята, жената била убита и поваленият от скръб губернатор се принудил да наложи строг ред.
— На Земята никога не разбрали за тези бегълци — продължи губернаторът. — Моят прадядо магът-император Юра’х разпоредил тези непокорни същества да бъдат проучени по всички възможни начини. Щом „Бъртън“ бил опразнен, един военен лайнер го изтеглил тук, в покрайнините на системата.
Кори’нх се замисли за всички усилия и надежди, вложени при създаването на гигантския звезден кораб.
— Това е ценна реликва.
Губернаторът се засмя презрително.
— Сигурен съм, че човеците биха искали да си го върнат. Имат изследователи и търсачи, които преравят междузвездното пространство, за да го намерят. Трябва да поддържаме техните митове, за да не открият никога истината.
— Съгласен съм — отвърна Кори’нх, но поради друга причина. — Никога не трябва да разберат какво сме направили.
Адарът внимателно промъкваше совалката между космическите отломки. Суровото великолепие на изоставения кораб го опияняваше.
Губернаторът продължи:
— Няма причини да пазим повече тази древна грамада. Ако бъде открита, ще е неприятно веществено доказателство.
— А защо е бил скрит тук? Да не би някой да е имал намерение да… го използва?
— Именно затова, но моят предшественик се… обърка навремето — отвърна губернаторът. — Не открихме в конструкцията и двигателите на „Бъртън“ нищо, от което да се възползваме. В резултат на конфликта с хидрогите Теранският ханзейски съюз разработва нови оръжия, за да увеличи военната си мощ. Винаги са били агресивни. Разширяват се върху чужди колонии, превземат дори такива, които сме изоставили…
— Като Крена — вметна Кори’нх.
Изражението на губернатора на Добро стана злобно.
— Баща ми е решил, че опасността от случайно разкриване далеч надхвърля ползата от съхраняването на „Бъртън“. Лично аз не виждам никаква причина да го държим тук.
Заинтригуван, Кори’нх насочи совалката в нова бавна обиколка около проядения като от молци съд; заобикаляше отломъците, за да го огледа по-добре. После пусна рефлекторите и плъзна сноп светлина по очукания състарен корпус.
— Та… защо ме повикахте, губернаторе?
Удру’х го изгледа така, сякаш отговорът бе очевиден.
— Искам да разрушиш „Бъртън“. Да не остане нито следа от него.
7.
Ческа Перони
Жега, неописуема жега — достатъчна да размекне скала и да изпари леките елементи, както и да стопи за миг всяка органичната плът.
Исперос беше ужасно място, пълно с опасности. Но за скитниците жегата бе суровина. Тежко укрепената колония произвеждаше достатъчно чисти метали и редки изотопи, за да си заслужава риска да живеят и работят тук.
Като говорител на клановете, Ческа Перони бе пристигнала да поздрави Кото Окая заради находчивостта му при изграждането на обект на ръба на ада.
— Никой не би могъл да повярва, че е възможно, но ти прозря онова, което други бяха слепи да съзрат. Успехът тук е поредната подкрепа за нашата съсипана икономика.
Ексцентричният инженер изслушваше притеснен хвалбите й в подземния бункер. Кото беше гений, но така и не бе успял да се научи да приема комплиментите с изящество.
Тъй като нямаше търпение да впечатли гостенката си, той я поведе по дълбоките тунели, като бършеше струйките пот по червендалестите си скули и почесваше влажната си къдрава коса.