Абсолютната хармония

Ще завърша с два цитата. Единият е от Рабиндранат Тагор:

„Ум само от логика е като нож само с острие — той срязва ръката, която го държи.“

Другият цитат е от Албер Камю. Подчертан е в една от книгите, станала настолна за Гетов през последните му месеци:

„…в края на краищата нито една истина не важи, щом заради нея трябва да се изключват другите. Изолираната красота свършва в разкривена гримаса…“

И си мисля сега, оставяйки пишещата машина, дали пък острието на хладния ум в нашия век не изпревари вече твърде много стоплящата ласка на човешкото сърце? И дали вече не е време да се замислим върху възможностите за синхронизирането на разума и сърцето?

Може би…

Защото, ще повторя, ИЗОЛИРАНАТА КРАСОТА СВЪРШВА В РАЗКРИВЕНА ГРИМАСА…