Нещо ужасно се оказа на воля

— Обиколих навсякъде, да те търся, Пит — каза Накадаи.

— Вече всичко е наред — измърмори Мукерджи. — Пълен ред. — Тръсна глава и си спомни всичко. На пода, до леглото на Сатина стоеше нещо малко, голямо колкото жаба, но с особена форма, цвят и строеж. Докторът го посочи на Накадаи. — Това е взие. Чуждопланетният ужас. Ние със Сатина се сдружихме с него. Уговорихме го да се покаже. Слушай, тук никак не му е добре, затова, ако не се затрудняваш, иди и поговори с някой шеф на космодрума и му обясни, че при нас има същество, което трябва веднага да потегли към звездата Нортън и…

— Вие ли сте, доктор Мукерджи? — попита Сатина.

— Вярно! Полага се да се представя, когато ти… ти събуди ли се?

— Нали вече е утро? — момичето с усмивка се долепи до таблото на кревата. — Вие сте по-млад, отколкото мислех. И колко сте сериозен! Аз обичам такъв цвят на кожата. Аз…

— Ти събуди ли се?

— Сънувах лош сън — каза тя. — Или сънувах, че сънувам лош сън… Не знам. Както и да е, но беше много страшно и когато всичко свърши, изведнъж ми стана добре… Помислих, че ако продължа да спя и нататък, ще изпусна много хубави неща. Трябва да стана и да погледна какво става в света… Вие нещо разбрахте ли, докторе?

Мукерджи усети как колената му изведнъж се разтрепериха.

— Шокова терапия — измърмори той. — Изритахме я от комата и… като дори не подозирахме, какво правим. — Той се преближи да леглото. — Слушай, Сатина. Не съм спал май милиони години и падам от умора. Искам да поговоря с тебе за хиляди неща, но не сега. Съгласна ли си? Не сега. Ще изпратя доктор Бейли — той е шефът тука. Като се наспя, се връщам и заедно ще си побъбрим. О’кей? Да кажем, довечера около пет или шест? Добре, нали?